Лозан Такев

С Костадин Чакъров станахме близки в годините на Прехода и демократите. Той беше последния политически съветник на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, а преди това и на дъщеря му Людмила…

И когато в определени дни си пиехме кафето или бирата в „България” или на открито в градинката зад „Мавзолея”, който вече го нямаше, Коста вече беше председател и после само член на Политическото бюро на Съюза на комунистите в България.

Имахме общи обществени преживявания в миналия век. Беше искрено признателен на покойния днес Иван Желязков от Софийския градски съвет на БСП. Иван беше му помогнал и го бе въвел в комсомолската дейност в Пловдив, където Чакъров е бил и първи секретар на Комсомола. А 10 ноември 1989 година го сварва като заместник-завеждащ отдел на ЦК на БКП.

Коста Чакъров беше интересен събеседник, а който го е гледал и слушал по някои телевизионни канали, ще потвърди, че той имаше много информация и ние затова се бяхме договорили да проведем редица беседи, свързани с външния дълг, с предишната партийна практика, с грижата за възрастните хора, с днешните нови политици.

Той имаше определено критично отношение към онези, които продължиха председателството на социалистите и управлението на страната и не криеше симпатии и критики към тях.

Имаше съмишленици и явни опоненти. Имаше специално отношение към ренегатите в политиката. Просто имаше какво да сподели от личните си спомени, но внезапната му кончина сложи край на тези наши намерения, уви…

Отиде си наистина внезапно и затвори тази планирана страница за любознателния читател.

Коста Чакъров се отнасяше уважително към политиката на Владимир Путин, добре и с надежда прие новия ни български президент генерал Румен Радев, както и с любопитство очакваше новини от Белия дом и новия му стопанин Доналд Тръмп.

Имаше определени резерви към премиера ни, който за трети път пое кормилото на властта на „Дондуков” 1. А когато пусках периодично пародийни джобни календарчета с телохранителя на Тато, ме питаше с укор: „Ти, какво, правиш реклама на Бойко ли?”

Не беше равнодушен и към моето участие в писането с Митко Щерев на химна на политическа партия „Герб” преди десетина години и с усмивка четеше поредицата от моите скромни сборничета с лозанки и пародии. Смесени бяха и чувствата му към Сергей Станишев, Михаил Миков и Корнелия Нинова…

Независимо, че стана коалиционен партньор на БСП, имаше сериозни бележки към нейната опозиционна култура, към нейните алтернативи за управление и с болка приемаше срива на доверието, често спорехме кой е повече наследник на БКП: неговия съюз или самата реформираща се БСП…

А станеше ли дума за компромати, корупция, злоупотреби, за обкръжението и задкулисието, Коста се разгорещяваше и ме обсипваше с примери от неговата политическа и съветническа практика. Цитираше изречения на Първия, които днес са още достойни за поощрение и подражание.

Чакъров си позволил деликатно да критикува кадровата политика с примера как най-зле подготвените, благодарение на родителите си, на щуробаджанашките връзки се издигали доста по-лесно и по-бързо…

Тогава Тодор Живков лично подкрепил мнението му, но се страхувал от силните около него да не му подложат динена кора…

А през 1987 година по повод едно предложение да го наградят лично от Германия за принос в двустранните връзки му признал пророчески, че ще се намерят уж съмишленици, но мерзавци, които ще го съдят за лично облагодетелстване…

Свидетели сме как това пророчески наистина се състоя. И той с първичното си селско чувство за хумор и самоирония го помолил като се спомине, да извадят ръцете му от ковчега, та всички да станат свидетели, че Първият човек наистина не е взел нищо, ама нищичко за оня свят…

„Ние, които съветвахме Тодор Живков, бяхме скромни обикновени помощници на партията и нейния водач. Той разчиташе винаги на огромен кръг от знаещи и можещи хора. Ние бяхме верни на убежденията си, без да участваме в разни проекти, оставихме своя почерк на редови членове на БКП, независимо какво ще кажат другите и тогава и сега за нас…”

Отпиваме по глътка кафе в кафене „България” и разговорът ни продължава по вода… Минерална и газирана.

Сладкодумец бе Коста. От тема в тема влизаме в прогнозата му, че идва, наближава бунтът на улицата, хората няма да оставят корупцията да властва непрекъснато и безнаказано, а беззаконието да е приоритетно и безкрайният преход да съсипе всичките им дни до края на живота им…

„Ти нямаш представа как стотици филателисти, разузнавачи, нумизмати, счетоводни експерти, бижутери, дипломати, юристи, икономисти, финансисти ровиха, проверяваха тухла по тухла, плочка по плочка, търсиха дори в солничките на Живков при свалянето му, да открият злоупотреби, да намерят поводи за съд и процеси! Нищо не намериха…”

Тодор Живков е казвал: „Държавният глава на България не е търговско дружество, за него не може да има комисионни и търговски сделки…”

Може би друг път ще продължа с тези неочаквано и внезапно приключили лични беседи с комуниста Коста Чакъров. Те можеха да бъдат актуални и нови още дълго време, но времето безпощадно, безкомпромисно и немилостиво ни раздели и откъсна от много неизречени истини…

Е, доста от нещата ги има и в книгите на покойника „Втория етаж” и „От втория етаж към нашествието на демократите”. Но друго е живото слово, друго са спомените, предадени по един неповторим другарски жест.

За него днешният председател на Съюза на комунистите в България и Движението „Че Гевара” Павел Иванов написа:

„Костадин Чакъров почина, едва навършил 70 години! Отиде си човекът, отдал цялото си сърце и мисъл за България, на БКП, на Съюза на комунистите в България. След него остава делото му, което за нас ще бъде пример. Нека бъде светъл споменът за нашия приятел, другар и съратник!”

Да бъде светла паметта за Коста Чакъров!

29 декември, 2017 година
Деня на поклонението пред тленните останки на покойника