Иван Кирилов

Вън е снежна нощ. Буен огън гори в камината. По ниските полици светят калайдисани сахани и глечосани паници. Бели менци са окачени на дъбови клечки, зазидани в стената.

В горния кът, срещу пещта, гдето се пече млинът, седи дядо Христо. До коляното му се е облегнало най-малкото ми сестриче. Майка ми запалва кандилото пред иконата, па приседне и тя на едно коляно срещу пещта да нагледва, като се пече млинът.

Баба Краса къса пъпка по пъпка от дрянова клонка. Тя слага пъпките в зелената паница и нещо нарича. Когато дойде уреченият час, тя ги хвърля в огъня. Пъпките силно пукат и предричат бъднините ни.

Към полунощ дядо излиза на чардака. Той гледа звездите. По тях познава кое време е. Ще чака, докато наближи Нова година. И хлопне ли се вратата, и дядо влезе при нас, знае се, че Нова година е дошла. Тогава всеки взема приготвената сурвакница и сурвакаме подред стари и млади.

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1943-1944 г.