ПРЕЗИДЕНТЪТ МЕ МОЛИ
… Детето живеело пълноценно: ходело на училище, имало приятелчета - в никакъв случай не се чувствало различно. И това в голяма степен - благодарение на „Българската Коледа”, която подкрепяла родителите да купуват нужната хранителна добавка…
Чувам само част от репортажа по винаги включеното вкъщи радио. Слушам го „с половин ухо” - забелязах, че от няколко дни настъпи периодът за отчет пред обществото: многобройни развълнувани родители, благодарни лекари, треперещи детски гласенца…
… Хранителната добавка на детето, продължава радиото, струвала 80 лева на ден…
Парализирам се. 2400 лева месечно!
… На родителите им било трудничко, признава майката…
Е, тук вече се взривявам! Има си хас да не им е „трудничко”! Щом са опрели до „Българската Коледа”, явно не са от тези с яхтите и черния хайвер, с чантите от 17 хиляди лева!…
„Българската Коледа” винаги се отчита за стореното добро. „Българската Коледа” винаги ни подготвя да сторим още веднъж добро. Със сиромашкото левче на хората, които се радват на тарама хайвер. Със сиромашкото левче на хората, които са почти щастливи, ако градският транспорт е редовен. Със сиромашкото левче на метналите през рамо чанта - последен писък на пекинската мода.
Емоциите ме връхлитат като ежегоден порой: не нови емоции. Играят си с мен, подхвърлят ме като класически порой: по не нов начин. Ала няма привикване: последния порой преживявам с нова сила.
„Трудничките” 2400 лева месечно трансформират ежегодните минали в тазгодишната бъдеща, не нова и напълно нова емоция.
… Традиционният концерт на „Българската Коледа”. Под патронажа на Президента на Републиката…
Вече трети президент, мисля си, подкрепя инициативата.
… Традиционният концерт на „Българската Коледа”. Президентът е на балкона…
Поне президент крадлив не сме имали, разсъждавам си. Слава Богу!… И не дай си Боже!
Та така, екстраполирам миналия ежегоден концерт в тазгодишния…
Седим си вкъщи, пийваме червено винце и гледаме концерта. Не съм пуснала своето левче, макар да зная номера наизуст. Гневна съм. Това не е мой ангажимент, а на държавата. Гневна съм. Със сиромашки левчета ли се спасяват човешки съдби? Гневна съм. Толкова е безсмислено!…
… Президентът е на балкона. Поредният президент, приел каузата. Гледа концерта…
А ние си седим вкъщи, пийваме червено винце и също гледаме концерта.
Тъжна съм. Събираме левче по левче. Тъжна съм. Опитваме да спасим нашите деца. Тъжна съм. Изтръскваме брашнения чувал, в който отдавна не е имало брашно.
… Президентът е на балкона. Президентът без особени правомощия в държавата ни. Правомощията са у тези, които вечерят с черен хайвер на яхтите или самолетите си. Правомощията са у тези, с нехайно преметнатите през рамо чанти за 17 бона.
Но тази вечер не те - президентът е на балкона. Поредният президент, който ни моли да бъдем добри. За нас самите. Сумите нарастват. С по левче, а като порой.
Седим си вкъщи, пийваме червено винце и гледаме концерта на „Българската Коледа”. Пороят от емоции отминава - всичко е в норма. Зная номера наизуст.
Пускам своето левче. Така и така трудничко ще спестя 17 бона за нова чанта. А и обичам тарама хайвер.
Пускам своето левче. Няма как - в голямото нямане Президентът ме моли…
Подготвят ни за „Българската Коледа”.
Подготвям се за „Българската Коледа”.
Сценарият, както на концерта, така и на емоциите, ми е ясен.
Ще гледам концерта. Ще изпратя сиромашкото левче. Ще изпращаме левчета за нашите слънца…
Имаме ли избор? Неслучайно Президентът ни моли…
4.12.2017
