Боян Ангелов

ЗЕНОН ЕЛЕЙСКИ

Кой ти удари плесница,
учителю на Перикъл,
създателю на апории,
прелюбомъдри Зеноне?
Орелът не е гургулица
и не кове закони,
ала ще предизвика
всички прастари истории.

С удар не отговори
на този глупак ехиден.
Каза му кротко, смирено,
ала всички те чуха.
- Необходим е простор и
вятър, който да духа,
стрелата за да отиде
в бъдещите селения…

ВЕТРЕЦ

Което сега спася
ще бъде полуспасено,
покълнало от гласа
на ехото раздвоено.
Комуто създадох гняв,
на облак ще заприлича
и с вятъра кестеняв
на воля над мен ще тича.
Ветрецът ще разгори
безбродната орисия,
останал без пет пари
в продънената кесия.
Тук, в този възвишен свят,
пристигат лица по-други,
а нас ще ни погребат
без ордени за заслуги.

ВСИЧКО

От никъде той не дойде и не замина,
защото цялата земя му е родина.

Той никому не е длъжник, той сам се буди.
Не се научи на лъжи и на принуди.

Защото е роден такъв - смълчан и нежен -
приема всеки удар в гръб за неизбежен.

Не може да го промени и злата фея,
защото всяка доброта споделя с нея.

Такъв е - явен и открит - с чело високо.
И всичко в неговия свят е слънцеоко.

ГЪЛЪБИЦАТА

Накъде си се стрелнала,
гълъбице прекрасна?
Виж, мъгла е полегнала
над клисурата тясна!
Подир тебе е тръгнало
ято сиви соколи.
Ще те стигнат по съмнало
с нокти остри и голи.
Човки хищни и яростни
ще се впият в зората.
Кръв ще рукне!…
А бяла си
и с глава качулата.
През маслинови ириси
ще подириш пролука.
Знаят зрящите, че не си,
гълъбице, оттука,
а дошла си с високата
светлина на простора,
без да губиш посоката,
без да знаеш умора.
Десет перести облака,
гълъбице, се сляха.
Подариха си облика
и ти станаха стряха.
За незримите силата,
гълъбице, не си ли?
Ти прегръщаш ги, милата,
и летиш с всички сили…

СЕИТБА

Няма защо да пристига смъртта.
По-добре сам да отида при нея.
По пътя ще й купя цветя,
ще поплача, ще се посмея.
Ще облека новия си костюм,
преди това обезателно ще се избръсна.
Сам ще си бъда и сват, и кум,
без очакване да възкръсна.
Все едно е как ще стигна до там,
със самолет или с трамвая.
Така или иначе - ще бъда сам
и няма никого да позная.
Никого няма да срещна напред,
с никого няма да се разминем.
Еднопосочният мой билет
ще бъде всъщност билет безимен.
А старицата жилава с името смърт
няма защо да идва.
Нека почака далече
отвъд,
щом тука започва
сеитба!