Йордан Калайков

„Щуро време” е заглавието на последната книга на Благой Ранов с епиграми и афоризми. Те са труден жанр, защото представляват философски прочит на самия живот, съставен иначе от прости и тривиални случки.

Изискват остроумие, находчивост на изказа и лаконичност.

Благой Ранов умее в кратко изречение да изрази важна мисъл, родееща се с мъдрост. Успява дори с две думи да постигне необходимия ефект („Ходи, но се води”, „Знае да трае”).

Когато пък краткостта се съчетае със сатиричен поглед у читателя се поражда непринудена усмивка, той е въвлечен неусетно да съпреживява, да асоциира, да участва активно в посланието, отправено от автора към него.

Кратките словесни съчетания на епиграмите, афоризмите и мислите представят и обсъждат парливи сюжети от всекидневието - политическата реалност, кариеризма, обогатяването, тежкото пенсионерско всекидневие.

Разгръщайки спретнатата книжка на Благой Ранов, се потапяме в калейдоскоп от настроения, размисли, преосмисляне на действителността.

Богатата палитра използвана от автора поднася еротичен привкус, поднесен с много такт и шеговитост. Хуморът понякога е твърде фриволен, но лек и приятен.

На места лексиката на автора е автентична, от югозападния край, което придава органичен натюрел на изказа му.

В такива четива като „Щуро време”, читателят се сприятелява, вижда самия себе си в ситуациите и припознава прочетеното като собствени мисли.

Книжката се превръща в спътник, приятел, с който може да се сподели всичко - превръща се в наръчник за настроение и хумор.