Жени Костадинова

Не ти родих от плът и кръв деца.
От тетрадки ти скроих момичета -
изящни кукли с буквени лица
на теб държаха, ала бяха ничии.

Хвърчило беше моето легло
с хартиени чаршафи и дантели.
От думи разлетени - потекло.
Оставям хиляди куплети бели!

Хвърчилото разрошваше в нощта
прегръдката ти мъжка, тъмносиня
и ваеше сънят ми - любовта,
тя ваеше въздушните ми рими.

В небето ме догонваше страстта -
забравях там перото си-въздишка.
И майчините си копнежи там редях,
превръщах ги… в поредна своя книжка.

Не ти родих от плът и кръв деца -
хартиени момичета дарих ти.
С мастилени очи и белокрили сърчица…
Откри ли себе си във тях? Откри ли!?