Трифон Митев

ЗАЛЕЗ

На Мира Дочева

От лава вино,
от небето чаша -

в края на деня
изпивам Слънцето:

дори да гасне,
пак свети
в очите ми.

ВЯТЪР

Бликва вятър.
Нещо си говори
с разлистени дървета
и с тревите.
Гнездо си свива
в момково сърце
и става топло,
топло на момчето -

че иде вятърът
от момините двори.