КОЛЕДА И СУРВАКИ
Коледа и Сурваки са зимни народни празници, от българите най-много тачени. Съществуват от незапомнени времена. Тази духовна потребност за завръщането към отколешното, към огнището на народното съзиждане е вековен порив към красивото, стремление към добри бъднини.
Празниците, свързани с рождеството на млада Бога, със сурвакането, - са свидетелство за неизчерпаемото народно богатство, за надежда и упование. Свързани са с живота и поминъка на хората. Целели да осигурят добра реколта и благополучие, да донесат щастие на семейството и на членовете му поотделно.
Коледа и до ден днешен е жива и е много емоционална като действо. Празнува се от 6 на 7 януари стар стил. Старинният обред е възроден от родолюбеца Иван Боримечков и актьорите на театралния състав «Смешен петък», а в Народното читалище «Олимпий Панов» се провеждат конкурси на коледарски дружини.
Една такава дружина от момчета и мъже, облечени в специални народни костюми, коледуваше пред многобройните погледи на тараклийци, както и пред членовете на правителството в Кишинев, изпълнявайки на висок глас коледарски песни и благославяйки кравая. Пожелаваше на всички добър и дълъг живот, плодородие и благополучие. Даренията бяха подобаващи - от добрите стопани и от ръководителите на различни служби.
НА СТОПАНИН
Стани, стани, станенине,
стани, станенине,
стани, господине.
Че ти идем добри гости,
че ти носим добри вести.
Овце ти се разягнили,
крави ти се отелили.
Туй наздраве на таз къща.
Спомням си една Коледа - беше преди две години. Коледарите начело с възрожденеца на българските народни обичаи Иван Боримечков честитиха едно семейство, събрало се на тържествена трапеза. Гостоприемната Уляна Николаевна Кавлак, Бог да я прости, приготвила манджи, сърми, салати, картофи с месо. И виното бе на масата. А как без приказки, без песен. Пееха коледарски песни (не е ли за учудване) само жени (!), и все за млада Бога, за Божа майка…
Голям празник за българина е настъпването на Новата година, когато е и Васильовден - имен ден на Василий, Василица… Това е тържествен ден, в който се отправят пожелания за здраве, благополучие и плодородие. Той се нарича още «Сурова година», т.е., млада, нова, току-що настъпила, и се свързва със сурвакарите. Те ходят от къща на къща със сурвакници, украсени с искрящи цветни хартийки, и леко удрят по гърба малки и големи, а със своите пожелания и песни призовават Новата година да донесе здраве, щастие и благополучие.
Сурваки е новогодишен празник, свързан с народната традиция да се честити Новата година със сурвачка (сурвакница) и да се изговаря:
Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.
