ЧУДО

Стефан Поптонев

ЧУДО

Зелено съмване ме буди.
Земята пак се извъртя
край свойта ос.
И стана чудо -
пробил е кълн зелен пръстта.

С роса прогледал,
светнал, тъй че
и здрача утринен изпи.

А върху тънкото му връхче
кълбото земно
се крепи…

май, 1991, Медковец


ДЪЖД

Никоя есен с предишната не си прилича,
макар че сезонът е един и същ.
Пред очите ни природата царствено се съблича.
Все по-къси дни.
И все по-дълъг дъжд…

Не разтваряй чадъра,
остави да ни мокри
тая жива небесна вода.
Все по-далеч от огнище и покрив.
И по-близо до дългата есенна самота.

октомври 1991, Будмерице, Словакия


МОЛБА

Снегове, снегове -
и пространства безбрежни…

А над мене небето
тъче бял саван…

Остави ме във тая пустиня да чезна
с топлината на твоята длан.

Ще разбивам пъртина,
да достигна местата
с манастира на моето родно градче.
И те моля:
разпръсни ми праха от скалата -
чак до Янтра,
която през мене тече…

ноември 1991