Атанас Душков

Гори земята в кървави пожари,
бучат гори, балкани и поля,
а в шумата укрити, разговарят
хайдути от околните села.

Далече се разстила равнината,
като река след изобилен дъжд
и сякаш расне във далечината
на бунта силуета всемогъщ.

Лъщи в очите слънчовото злато,
прилива бързо в жилите кръвта
и в сърцето младо и душата -
звучи възторжния химн на пролетта.

И в пукота на куп башибозуци,
всред грохота на бурния метеж,
налитат неустрашимите хайдути,
понесли всенародния протест.

И в оня час на смъртно отчаяние,
на кърви, на убийства и беди,
паднаха в легендарното въстание
плеяда наши братя и бащи.

Но те са в нас. И те чрез нас живеят!
Земята с тяхна кръв ни откърми,
за да пребъдат утре и над нея
във нашите синове и дъщери!

——————————

сп. „Венец”, кн. 7, 1938 г.