ЗИМНО ЧУДО

Мария Маринова

ЗИМНО ЧУДО

Вижте! Чудо рано, рано!
Идвайте, другари, тук!
Някой нашата поляна
е покрил със бял памук.

Ех, картина необятна!
Няма го Студът надут!
Стана меко и приятно,
стана приказен уют.

Гонят се сърни, врабчета -
гласовете им ечат!
Стъпки от безброй крачета,
по килима нов личат.

И Снегът с душа е млада -
пърха с птичите тълпи!
Виж, сърцето му от радост
и от обич се топи!


БЯГАЙ, СТУД

Бягай, Студ, далеч от мен -
ти си лош и си студен,
кой със тебе ще играе,
кой ли може да те трае?

Щипеш детските ушета,
щипеш бузки и нослета,
скоро с теб нали играх -
после хремав дълго бях!

От такава лошотия,
аз ще бягам, ще се крия!
В шал и шапка, да си знаеш,
няма никога да ме познаеш!


В ГОРСКАТА ГРАДИНА

И в горската детска градина
се готвят за Нова година!
Затова, време намират,
здраво, от дни репетират.
Щурчо с оркестър „Пастири”,
соло с цигулка ще свири -
Зайко до късно тренира -
с моркови - пет - ще жонглира.
С буйна опашка Лисана,
бе за моделка избрана.
Днес Рунтавелка се включи -
номер опасен получи:
иска рекорд да постави -
салто при скок ще направи.
Тъй животинките разни,
с радост се готвят за празник.
Само Мецанка любима -
всичко проспива на зима.


ЩО СЕ ПРИТЕСНЯВАТ

Всички в нас се притесняват -
Дядо Коледа пристигал.
Със кожух, с наметка здрава,
до уши яка повдигнал.
Що не идва той когато
вън е топло и пече,
да се казва Дядо Лято,
бански да си облече.
Трябва ли да се тормози
кой сезон е или ден?
Щом подаръци ще носи -
все едно ми е на мен!


ЗИМАТА И СЛЪНЧО

Зимата пристигна строга и кокетна,
бури и вихрушки в облаци изви,
после с пелерина снежна се наметна,
през глава със нея снощи се зави.

Слънцето надникна заранта. Изпече
и на гостенката спретна то шега -
снежната й дреха постепенно свлече
и кротува гола Зимата сега.