Антон Берсенев

Преди 100 години напусна тоя свят (на 26 март 1827 г.) Лудвиг ван Бетовен. В тоя ден отлетя към вечните чертози на Небесния Баща един дух, чиято мисия на земята беше само търсенето на Истината и Красотата.

И защото, както е казано - „пътя към Голгота е покрит с тръни и камъни”, - Бетовен не можа да го измине до края и се раздели със земята преди време, тъкмо в оная възраст, когато Духът узрява напълно и става способен да
даде богата жътва.

Все пак, той изпя своята Лебедова песен - Деветата Симфония - и тогава се прости с живота. Като дивния белокрил обитател на чистите води, той издигна своя глас до незримите висини на нашия Баща - и след това потъна в белите води на предвечния океан, дето почиват всички мощни и велики души…

Така Бетовен по един безпримерен начин доказа великото предопределение: да загине един светъл дух, за да даде живот на милиони, тънещи в мрак.

Той измина, както е казано, от край до край този юдол плачевний: макар да обичаше светът и хората с всичката необятност на своята душа, не се намери никой да обикне него самия, да подкрепи сърцето му в дните на нечувани страдания, да влее струя от радост в печалния край на негова живот.

Той си замина самотен, какъвто се и роди.

Дветe жени, които смяташе, че му е изпратило Провидението да го направят щастлив, му изневериха и го напуснаха. ?е не разбраха и не оцениха тоя божествено-възвишен дух.

И, макар че през целия си живот трябваше да събаря един след друг всичките си кумири, той не умря обезверен: остана му една последна вяра - вярата в бъдната радост на човечеството, обединено чрез целувката на любовта.

Тая своя вяра, Бетовен възпя именно в най-грандиозния монумент на своето творчество - Деветата симфония, и тогава склопи очи.

Нека неговия сюблимен дух бъде обгърнат от най-лъчезарните простори на космическия Баща. Нека нему бъде отредено такова място за вечен покой, дето да бъде позната само радостта - чистата, възвишена радост, която той търси тук, на земята, но не я намери.

Нека недостижимия лъх на Безкрая гали неговото божествено чело, тъй натежало от мъки и страдания през земния му живот…

Днес, при стогодишнината от неговата смърт, човечеството не би могло да му пожелае по-голямо от това щастие: защото Бетовен отиде там, където го изпрати волята на Твореца.

——————————

сп. „Музикален преглед”, г. IV, бр. 4, 31 март 1927 г.