„ПОМОЩ, СПАСЯВАТ МЕ!”
Бях малка китна държава.
Райско кътче ме наричаха. Другата европейска Швейцария…Възпяваха ме в чудесни стихове и песни.
Гордееха се с моята красота, национално богатство и просперитет. Била съм в първите места на световна класация по доста показатели…
Гордо се вееха знамената над пионерските лагери и се славеха трудовите ми подвизи на шир и длъж по света.
В полята зрееха златни жита, а по нивята шетаха работливи стопани… Песенно ехо на машини и хора огласяше простора.
Народът ми беше единен, спокоен и честит.
И небето по-светло синееше… И вятърът сякаш по- нежно галеше потните ни лица.
Но… съвсем неочаквано се появи отнякъде огромна Хала!
Открадна пшеницата, изхаври нивиците, разпиля ни сигурността и спокойствието, помете фабриките и заводите; прогони работниците и чиновниците на улицата.
Настана хаос, глад,, немотия, безработица. Народът залиня, оголя, обезвери се.
Синове, дъщери и внуци, прогонени от Халата, се запиляха зад граница, там да си търсят горчивия късмет, другите останаха тук на сух хлебец, потопен в марината от изядената вече туршия. И спасителната кофичка кисело мляко!
Днес съм една бедна, обрулена, окрадена държавица.
Адска дупка ме наричат! Бездна за волни помощи и присвоени народни богатства… Възпяват ме само родни и безродни сатирици в своите басни, епиграми, афоризми и феерични шоупрограми.
На виц съм заприличала…
Бях малка, красива и горда!… А сега съм зад Борда Валутния!… Отчаяна и пресипнала от пустинния си глас:
,,Помощ! Спасяват ме!”
