ДВЕТЕ БОГОРОДИЦИ
МАНАСТИРА „СВ. ГЕОРГИ” НАД СЕЛО БЕЛАЩИЦА
Спираме пред високата бяла порта с покрив, извил гръб като кобилица. Манастирът, с името на св. Георги Победоносец, се е покатерил на километър югоизточно над с. Белащица, на дванадесет километра южно от град Пловдив, там където от Тракийската низина постепенно започват да се издигат северните склонове на Западните Родопи.
Над вратата е изографисан един от най-почитаните светци, войник в Римската империя и мъченик за Христовата вяра, живял по времето на римския император Диоклециан в малоазийската област Кападокия.
Като войник в императорската армия, едва двадесетгодишен, той бил отличен от самия император с висок военен чин за храброст и бойни умения.
Християнин по вяра, Георги остро се противопоставил на гоненията срещу християните, изповядал вярата си в Христос и твърдо заявил, че нищо няма да го склони да се отрече от Него.
Подложили го на мъчения, които той мъжествено изтърпял, а Диоклициан, обезумял от гняв, заповядал да отсекат с меч главата му.
Отдясно на вратата в цял ръст се е възправил Христос Вседържител (Пантократор) благославящ с дясната си ръка и с Библията в лявата. На зида встрани от него, голямо табло гласи забраните при посещението в манастира, от които много се възмущавам на „забранено е снимането”.
Вляво до вратата е изрисувана Богородица с малкия благославящ Исус, а встрани от нея е изписана историята на манастира.
НИКИФОР СКИФИЙ
Съдбовен бил денят на 29 юли 1014 г., когато близо до село Ключ в Беласица планина край Петрич се изправили една срещу друга българска и ромейска войски. Българският цар Самуил (997-1014) бил сериозно подготвен за това сражение, но ромейски отряд с предводител Никифор Скифий, открил таен път, неочаквано се появил в гръб на българската войска и обърнал хода на битката, в която император Всилий II пленил и по идея на Скифий, ослепил над 15 000 българи.
Историята казва, че единадесетгодишното българче Николай от Стара Загора, било отведено в Цариград и обучено за византийски войник, с новото име Никифор. Легендата разказва, че ослепен бил дори и брат му, за да не го разпознае и да не издаде, че е българин.
Майка им Венцислава, която била на 76 г., като видяла какво са сторили на българите и на големия й син Драгомир, изрекла тежка клетва: „Проклет да бъдеш, сине, и да не живееш дълго за това, което направи”.
След окончателното падане на България под византийска власт, стратегът (висш военачалник) Никифор Скифий бил назначен през 1018 г. за управител на Филипополската област.
Пловдивските полета били много богати и плодородни и 15 000 от пленените Самуилови войници били изпратени да я обработват. С тях Скифий основал село, което нарекли Беласица, да им напомня за родната планина (по-късно преименувано на Белащица).
През 1020 г., в знак на покаяние, Никифор Скифий съградил Белащинския манастир и го посветил на светеца-войн „Св. Георги Победоносец”, а за себе си издигнал голям дворец-крепост, който съществувал до 1650 г. Но след година-две вдигнал въстание срещу Василий II, бил заловен, ослепен и заточен.
След няколко години бил помилван и се замонашил, но е убит на 22 декември 1029 година в сражение при Беласица планина, когато и византийската войска била разбита.
На юг от Белащица има останки от двореца му и крепостната стена, която го е ограждала, а до тях е останал хилядолетен чинар, прототип на „кичестия явор” (стволът му е с обиколка 13,7 м) и растящата до дънера му изящна калина, на която е посветено стихотворението „Неразделни” на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славейков. („Стройна се калина вие, на брега усамотени, кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени…”).
Преданието казва, че разкаялият се българо-византиец Никифор Скифий посадил наоколо толкова дървета, колкото хора ослепил, та да изкупи поне малко вината си към ослепените.
При нахлуването на турците в Пловдивска област през 1364 г., манастирът бил разрушен. Възстановен бил през ХV век, вероятно обновяван и в началото на 19 век, защото на манастирската чешма има надпис от 1831 г., а на църквата - от 1838 г.
В 1878 г. при последните сражения на Руско-турската война, когато турците се изтегляли от българските земи, светата обител отново била опожарена. След освобождението манастирът пак бил възобновен, но до 1906 г., останал под ведомството на Цариградската патриаршия.
Днес обителта е обявена за паметник на културата и се стопанисва от три монахини и една послушница, които с радост посрещат гости не само на храмовия празник на 6 май - Гергьовден, когато поляните наоколо се изпълват с народ и се прави курбан за здраве и благоденствие на българския народ.
Минаваме по бетонна алея през шпалир от тумбести чемшири и тънкокраки, тъмнополи ели и вляво, до северното жилищно крило, е долепена невисоката манастирска камбанария, чиято камбана е взета от манастира в с. Бяла черква, че била много сладкогласа.
Старците в Белащица твърдят, че когато са правени строителни укрепвания на манастира, в близост до най-старата сграда - магерницата (столовата), са открити безброй кости. Смята се, че това са костите на починалите тук самуилови войници. Онези, заради които е съграден манастирът.
Промушваме се под един от сводовете на камбанарията и влизаме в параклиса „Покров Богородичен”. Всъщност това си е едно малко, прихлупено стаиче с олтар и икони, както си му е редът, но всичко е някак миниатюрно по детски.
Обясняват ни, че в църквата е много студено, отключват я от Цветница нататък и до есента, та затова в студеното време ритуалите се извършват в параклисчето, където се пали печка.
БОГОРОДИЦА ЗЛАТНА ЯБЪЛКА
Чудя се защо над иконата на Богородица „Достойно есть” в полукръг са накачени ябълки в бели мрежички. Отговорът идва от игумения Екатерина - усмихната дребничка и блага женица, прехвърлила осемдесетте години от живота си, но с дух и излъчване на младо момиче:
„В далечни времена една неплодна жена дълго се молила пред иконата на света Богородица да й помогне да се сдобие с рожба. Толкова горещи и затрогващи били молитвите на жената, че през нощта, в съня й се явила Майката Божия и й подала ябълка. Жената я сложила в пазвата си, девет месеца я носила под сърцето си и чудото се случило - жената родила дълго желаната рожба. В знак на благодарност тя поставила върху иконата на Божията Майка в дар златна ябълка.”
И оттогава „Св. Богородица златна ябълка” е празник в чест на Богородица, като покровителка на майчинството и семейството и се пада в петата неделя на Великденския пост, като продължение на Благовещение. Тачи се от жени, които не са могли дълго време да заченат и да родят деца.
СВ. БОГОРОДИЦА СЕДМОСТРЕЛНА
И още една изненада има в малкото параклисче - чудотворна икона на Богородица Седмострелна или назована още „Смекчаване на злите сърца”. Тя напомня на хората за спасителната за душата необходимост от милосърдие и търпимост.
Образът на Божията Майка с гърди, пронизани от стрели, излъчва състраданието и милосърдието, способно да „смекчи злите сърца”, защото всички раздори, всички човешки пороци и тяхното проявление, като стрели пронизват сърцето й.
Молитвата пред тази икона защитава от чуждата нетърпимост към нас, от нашия собствен гняв и раздразнение, помага да се подобрят отношенията в семейството, между съпрузи, между родители и деца, роднини, близки и приятели.
ЦЪРКВАТА
Отново сме на двора - терасиран с високи каменни зидове, грижливо подреден, с дървета, храсти и цветенца в очакване на топлата пролет. В най-високата му част е манастирската църква, построена през 1838 г. Тя е масивна, еднокорабна, едноапсидна и безкуполна сграда, с вътрешен и открит притвор.
Храмът е свързан и с Втория кръстоносен поход през 12 в. Участникът в него, рицарят Одон дьо Дьой, пише, че в олтара на църквата на манастира „Св. Георги”, през 1147 г. бил погребан пратеникът на Луи VII, епископ Алвизиус, починал по тези места. Над гроба му започнали да стават чудеса и дори френският крал идвал на поклонение на святото място.
Не можеш да подминеш стенописа от по-ново време, на северната стена откъм преддверието, изобразяващо кръговрата на човешкия живот. Същевременно той е и вечен календар, изброяващ месеците в годината; броя на дните на всеки месец; часовата промяната на деня и нощта през различните месеци; четирите годишни времена, изобразяващи същевременно и четирите значими етапа от човешкия живот от раждането до ковчега. Нарисувано съвсем простичко, много ясно и разбираемо.
Украсата вътре в църквата не можем да видим, защото е заключена, но казват, че стените са покрити с красиви стенописи, направени със средства от благочестиви християни, част от иконите са оцелели от 1884 г., а други са изрисувани през 1924 г.
АЯЗМОТО „ЖИВОТВОРЯЩИЙ ИЗТОЧНИК”
Траките почитали изворите и вярвали, че във водите живеят и се къпят духове. При разпространението на християнството, култовите извори-светилища били превърнати в аязми, край които започнали да се строят параклиси и черкви, да се издигат манастири.
Така става и с тракийското светилище при извора, свързан с култа към тракийския конник (херос), около който след векове се оформя манастирът „Св. Георги”.
Под открития притвор на черквата вдясно е аязмото „Животворящий източник” с лековита вода. Запазено още от основаването на манастира, то се смята за чудотворно. Водата в аязмото лекува възпаление на очите, но очилата хвърлят само онези, които силно вярват.
Според легендата, полуослепените Самуилови войници, които докарали да работят тук, облекчавали болките в незрящите си очи, а някои от тях дори си възвърнали част от зрението, благодарение на водата, извираща от потайни дълбини.
Дъщерята на заклет комунист от с. Куклен сънувала, че само манастирският извор ще спаси окото й. Бащата пренебрегнал атеизма си, започнал да й носи вода от него и зрението на девойката се възстановило.
Помощ тук намират и страдащи от неврози, психози, стрес, болни бъбреци.
Досега и през най-големите суши изворът не е пресъхвал, твърдят местните хора.
ЧЕШМАТА
Под черквата, мраморна белокаменна чешма с красиви изображения разлива студените си води от 1831 г. та до днес. Надписите на две плочи една над друга разказват историята й, като единият вероятно е още от основаването на манастира.
Ето превода: „При игумена на тази света Обител на чудотвореца великомъченик Георги Победоносец, преподобния и най-последен между иромонасите Антим Мулдавски е била направена тази чешма с грижите и надзора на негово преподобие и със съдействието и разноските на най-честните и честолюбивите християни на гр. Пловдивския благочестив еснаф на сапунджиите - майстори, калфи и чираци. Дано Господ с ходатайството на свети великомъченик Георги им заплати заслуженото на небето. 1831 г. септември 25-ти”
Казват, че водата на чешмата идва от аязмото и затова е много лековита, за което споделят болни, намерили спасение от лошите си болести.
Вярвам им, защото се почувствах най-силно привлечена точно тук, където от мраморен барелеф с многолистна розета, през сребърен чучур със стройни тополчици от двете му страни, обрамчени от растителни гирлянди над тях, тече сладка, идваща от незнайни подземни извори, вода, носеща силната си целебна енергия, по нищо не отстъпваща на целебното излъчване на Кръстова гора и Рилската обител.
На изпроводяк, от лявата стена на дворната порта се е изправила Пресветата Дева Богородица, Покровителката на целия свят, и държаща в ръце Своя свят омофор (покривало), се застъпва в молитвите си за нас.
03.04.2016 г.
