ЛЯТО
ЛЯТО
Посред сините простори
Слънчо порти си разтвори,
но преди да тръгне в друма
слънчовата майка дума:
„Слънчице ле, рожбо мила,
чуй какво ще ти заръчам:
силно, рожбо, грей до пладне,
а след пладне скрий се в облак,
сянка по поле да падне.
Че цветята изгоряха
и в нивята булки млади,
малките деца във люлки
и косачи по ливади.
Недей, синко, ги гори,
сянка върху тях хвърли!”
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1935-1936 г.
КОЛЕДЕН СЪН
Зимна буря вънка плаче,
а край малкото дете,
като шарени чорапи
баба приказки плете.
И огнището разлива
златен сън и светлина;
малкото дете заспива
със усмивка на уста.
И в съня си то пътува
между цветя и треви,
а над шапката му плуват
светли весели звезди.
То звезди с ръката лови
и под русата коса
свети хваната светулка
като мъничка звезда.
И светулката щастлива
шепне му, че тая нощ
ще роди Света Мария
малкия Исус Христос.
И макар че вънка вият
вълци зли и ветрове,
бий под детската завивка
бодро пролетно сърце.
И детето се усмихва,
вижда може би Христа
и гори със радост чиста
на челото му звезда.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1936-1937 г.
КОКИЧЕ
(народна песен)
Птичка от небето слиза
и кокиченцето пита:
- Белобузесто момиче,
кой ти даде тая риза?
На гърди й слънце свети
като риза на царица,
по поли и по ръкави
светят весели звездици.
- Бавила съм Млада Бога,
даде ми я Божа майка,
първо цвете от цветята
да цъфтя с усмивка райска.
Затова сега излизам
първо цвете в снеговете
и по бялата ми риза
слънце с бяла радост свети.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 5, 1937-1938 г.
БАЩИНО ОГНИЩЕ
Като птица чудна
в китните гори,
пее спомен хубав
в моите гърди.
Виждам да блещука
с малките стъкла
родната къщурка,
сгушена в нощта.
Сякаш че очаква
своето дете;
мама тъй ме чака
и чорап плете.
Вплита своя спомен
зарад мен сега:
някъде бездомен
скитам по света.
И тя дири само
моите очи,
ако кажа: мамо,
ще ме чуе ли?
Най-скъп спомен гледам
в своето сърце:
роден дом и в него
майка и дете.
И да нямам нищо,
стига ми това:
бащино огнище,
че имам в света.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1938-1939 г.
РОДИНА
От всичко днеска се отричам,
от своите игри дори
и някого, ако обичам,
мой роден край - това си ти!
Аз чувам стъпките ти бодри
сред дни на радост и тегло,
хайдушки песни ми говорят
за туй, което е било.
Как мога аз да не обичам
земята, дето ме роди,
където волен като птиче
израснах в ниви и гори;
където още се разнасят
на Ботев чудните слова
и гледа с погледа си ясен
Бенковски с лудата глава!
В живота нищо друго нямам,
освен сърце и младини,
вземи ги ти, родино млада
да бият в твоите гърди.
Аз твой съм син и те обичам
в копнежа си като дете
и бодра кръв във мен протича
от майчиното ти сърце.
И нищо друго аз да нямам
щастлив съм, че съм твой войник,
че в пламъкът на твойто знаме
аз виждам мойте младини.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 13, 1938-1939 г.
ЗЕМЯТА НИ ГОВОРИ
Разказва нашият учител:
- Очите всеки да разтвори,
да вижда и да се учи
земята ни какво говори.
Че тя разкрива пред очите
рай истински - красив и весел.
По-хубави са тук звездите,
по-сладки - българските песни.
Земята - майка на народа,
на Левски и на Гоце Делчев,
поена от кръвта на Ботев,
говори здраво и сърдечно.
- Аз дадох в робските години
гори за буйните хайдути,
дохождаха те с карабини
и спяха в моите хралупи.
Аз дадох Шипка и Клисура,
Оборище и Милин камък;
като от кремъка след удар
блесна искра и даде пламък.
Че аз родих и нещо друго
и го посеях като зрънце,
в гърдите на народа буен
да бъде несломимо слънце.
Затуй върви през вековете
богоизбраното ни племе
и в дни на зима ясно свети,
троши и робство, и яреми.
И в тая светлина любима,
що в мускулите ни протича,
от слънце по-несъкрушима,
се родолюбие нарича.
——————————
сп. „Детски свят”, кн. 5, 1941-1942 г.
ПЧЕЛА
(народна песен)
Лети пчела из градина,
леко лети по росица,
по росица, по тревица
да събира медовина.
Носи слънцето в котлето,
затова, когато вкусиш,
сочен мед блести и свети
по детинските ти устни.
——————————
сп. „Детски свят”, кн. 7, 1941-1942 г.
ЗЕЛЕНА ГОРА
И най-прекрасната картина
не може да изобрази
горите в моята родина
и снежните й планини.
Дори и в приказки най-чудни
не се разказва за страна
тъй хубава, каквато ти си,
зелена българска гора.
Ти здраве в жилите ми лееш
и хлад, и цветен аромат,
и аз усещам, че живея
при тебе вечно здрав и млад.
Щастлив съм, весела родино,
че твой съм лъчезарен син,
под твоите простори сини
е моят роден край любим.
Брезите в утрото ми пеят
с листата си, като с уста -
и с теб се радвам и живея,
любима българска гора!
——————————
в. „Славейче”, бр. 8, 1942 г.
ПЕСЕН КРАЙ ОГЪНЯ
В огнището стар бъдник тлее
и пръска весели игри.
Слухтим. Унесен дядо пее
за вехтите юнашки дни:
- Ей, иде Марко Кралевики
от върлия балкански склон,
на бой арапина той вика
от своя Шарколия кон.
Те сбиват се. Кънтят подкови
и ятаганите звънтят,
отскачат, хвърлят се отново
и пак един към друг летят.
„Защо народа ми измъчваш
и газиш българска земя,
не може българин да бъде
под робство, а на свобода!
Тъй вика Марко Кралевики
и хвърля тежък боздуган,
и от борбата им велика
трепери целия балкан.
Най-после черният делия
от Марко пада повален.
Така народът ни от злия
арапин бе освободен.
За дни размирни дядо пее
край едрия разпален пън.
Чуй! Сякаш в бурята що вее
юнаци бият се навън.
——————————
в. „Славейче”, бр. 4, 1942 г.
ТЯ
Като златна къдрава коприна
се жълтеят нейните коси: -
през нивя и пълни с плод градини
златна есен пее и върви.
В стъпките й сини минзухари
пламват като късове небе,
спира се в училището старо
и забива звънкото звънче.
- Тичайте по-скоро, ученици,
в своето напуснато гнездо,
нека глас на сладкопойни птици
огласи честития ви дом!
Новите читанки и буквари
ще шумолят с белите криле,
ще ви шепнат като на другари:
- Първият учебен ден дойде!
——————————
сп. „Детски свят”, кн. 1, 1942-1943 г.
МАРТЕНИЦА
Твойто знаме е, Българийо,
най-прекрасно на земята:
бяло, зелено, червено
то шуми под небесата.
Виждам моята Родина
в цветовете му любими
и великото й име
става още по-любимо.
Бели, алени, зелени
сплитат нишки мойте пръсти;
правя мартеница чудна
като знамето ни пъстра.
И през веселата пролет
аз ще тичам и ще зная -
на ръката си, че нося
твойто знаме, о, Българийо!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 5, 1942-1943 г.
ТИ ЖИВ СИ, ЛЕВСКИ
Петстотин години
на робство и мъки неверни
над тебе, Родино,
тежаха жестоки и черни.
Ти беше робиня,
но робството теб не погуби,
в горите ти сини
израстваха българи груби.
В Балкана роди се
балканският лев непокорен:
там Левски поведе
на бунт до победа народа.
Заклеха се всички
над кръста и меча бунтовен,
да мрат, но да бъде
народът от робство свободен.
Апостолът беше
на черно бесило обесен,
но днеска ний носим
в сърцата си живия Левски.
Словата му звучни
се носят по-бодри и силни,
че той ни научи:
- Обичайте род и Родина!
——————————
сп. „Детски свят”, кн. 6, 1942-1943 г.
ДЕТСКИ ДНИ
Аз виждам моята Родина
и веселата ни река,
където детството премина
като най-хубава игра.
Какво от туй, че много пъти
се връщах с пукната глава.
Дори сълзите ми са скъпи,
припомня ли си ги сега.
О, роден дом и майка нежна!
Аз виждам се като дете,
и мама вълнената прежда
на пъстра хурка да преде.
О, златни дни, о, детство златно,
сърцето ми за вас тупти,
че нищо няма по-прекрасно
от роден дом и детски дни!
——————————
в. „Славейче”, бр. 3, 1943 г.
