ДЕ СИ СЕ СКРИЛО
ДЕ СИ СЕ СКРИЛО
Де си се скрило,
слънчице мило?
Че дойде есен
и млъкна песен,
трева изсъхна,
поле заглъхна,
тъмна и хладна
мъгла припадна.
От черни клони
листец се рони
и жално стана
тук и в Балкана…
Де си се скрило,
слънчице мило?
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1929-1930 г.
ДЯДО МРАЗ
Дворецът ми е леден,
градините - във мраз,
аз вихрите препуснах
и ида пак при вас.
По моя път е бяло,
посипах сняг навред,
горите скреж накити,
реките са във лед.
И всичко спи, почива
във зимен сън честит -
полета, ниви плодни,
клисури, дол и рид.
Почива златно зрънце
във майката земя
и в сън го гали слънце
и лъч на пролетта.
Но аз летя, не спирам
и сипя сняг навред,
обличам с бял риза
тревица, стрък и цвет.
Понявга само стихвам
тревожен във нощта -
да чуя на вдовици
и сироти плача…
——————————
в. „Славейче”, бр. 5, 1937 г.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Камбанен звън навън звъни
и радост този звън донесе -
след тежки мъки и тегла
Христос възкресе!
Ликува цялата земя в цветя,
навред звучи вълшебна песен -
закрилникът на всичките деца
Христос възкресе!
И ден и нощ не стихва песента
под този чуден свод небесен -
великият спасител на света
Христос възкресе!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 44, 1938-1939 г.
БЪЛГАРИЯ
Земята, която най-много обичам
и нейното име в молитви изричам -
това е България - мойта родина,
прекрасна и дивна със рози градина.
Не давам я никому - свидна и свята -
една само тя ми блести във душата,
една само тя ми трепти на езика,
за други тъй малка, за мене - велика!
Родина и майка и вярна закрила,
целувам пръстта й свещена и мила,
и с песен и радост венци аз й сплитам -
да бъде от нине до века честита!
Прекрасна и дивна със рози градина,
това е България - мойта родина,
от всичко най-много аз нея обичам
и нейното име със трепет изричам!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1941-1942 г.
