Петър Горянски

Щом видя, че вред децата
спущат вече хвърчилата
с песни и ура,
Митко своята дружина
в разцъфтялата градина
бързо я събра.

- Чуйте, палави другари, -
им извика главатаря
с властния си глас.
- Книга и конци, лепило
донесете и хвърчило
ще направя аз.

Щом таз заповед изрече
Митко, всеки се затече
към дома си. Пръв
се завърна след минута
Стефан, личност най-прочута,
с две кълбета връв.

А след него бързо Сия
дотърча с парче хартия -
тънка, в розов цвят.
Най-подир Иванчо Лесев
в шепите брашно донесе,
а вода - Игнат.

Със запретнати ръкави
в миг хвърчилото направи
Митко и с конец
щом го в ъглите завърза,
литна то нагоре бързо,
сякаш бе врабец.

Но… хвърчилото в клонете
на зла круша се заплете
и остана там.
От дружината обиден
Митко бързо си отиде
цял потънал в срам.

——————————

в. „Славейче”, г. 5, бр. 9-10, 1941 г.