Денчо Владимиров

Нови щрихи към портрета

Слушам по радиото от време на време да звучи песничка, изпълнявана от охранена певица, слушам незабравимото тягостно рефренче от песента на Българския майдан на 1997 година и оживява споменът за подскачащи тълпи и поруган парламент: “Ако до всяко добро същество, застане поне още едно…” - пееха тогава “добрите същества”.

Помним ги тези “добри същества”, застанали в мъгливия януари на 1997-ма със замаскирани в сняг павета в ръце, запращани към столичната сграда, на която има надпис „Съединението прави силата”.

А и пловдивчани още тръпнат от спомена за януари 1997-ма - блокираните от таксиджии - “революционери” булеварди, нощни манифестации от ревящи хора със запалени факли по улиците както по времето на някогашните хитлеристки шествия…

И подскачащите на балкона на Общината охранени туловища на местните водачи на Майдана, с пристигналия от столицата тогавашен голям началник от СДС, наречен по-късно Бъки Бомбата, ръководил лично разстрела на мемориал в центъра на столицата.

Една част от “добрите същества”, ръководна активна сила тогава на българския януарски майдан, отдавна вече се е кротнала с напечеленото през мътното време след “януарското въстание” - с дебели сметки в наши и чужди банки, с деца и внуци вече милионери, с напечелени заводи, банки, хотели, че и с напечелени …измиращи села, експлоатирани чрез подставени като арендатори лица - нискочели и първични в нагона за грабене и доене на европейски и държавни субсидии и грантове…

Днес виждаме някои от “апостолите на януарското всенародно въстание” из високи държавни служби, из посолства, в държавни бордове, в десетки агенции, фондации, институти…

Слушаме ги денонощно до втръсване по българските национални радиа и телевизии, ръсещи “мъдрост” след “мъдрост”…

А един от най-емблематичните апостоли на пловдивския Майдан от 1997-ма година, негово Лице е пак в “гювеча” - но този път фашизоидният му истеричен крясък не звучи от балкона на Общината, а от трибуната на парламента като Лице на управляващите от ГЕРБ!

Помним ги тези “добри същества”…

Днес те и биологичните им и партийни издънки са яхнали здраво с полицейска хватка вкарания в еврохомот народ, преобразявайки се в какви ли не нови и нови партии със смехотворни кратковременни абревиатури… Но винаги с яки държавни субсидии!

Помните приказката за ламята, нали - на туловището й изникват глави след глави. Така тази приказка става символична за онова, което се случи по сценариЪТ в българския “демократичен Преход”.

От туловището на Ламята, сещате се коя е, се изредиха да изникват какви ли не замаскирани в маски на демократи глави, които вече 27 години бълват огън, мрак и разруха, подлагайки многострадалния ни малък балкански народ на мъки и безпътица.

Така, рефренчето от песничката на майдана от 1997-ма, с натрапливото повтаряне на “Дано, дано” се оказа като заклинание на зла вещица - и днес 20 години след Януарското въстание, организирано по всички правила на майданотворците и на цветните революции, “добрите същества” продължават да ограбват и да творят …зло за народа си, за държавата си, която някои статистици вече я пишат “взела-дала” само след броени години…

По една статистика, която прочетох в новата книга на публициста Христо Казашки “България тихо умира!”, през 2050 година като етнически българи в държавата си България ще останат …800 000 души!

Не ви ли се изправят косите от ужас? Та българите при Освобождението си от петвековното турско робство са били многократно повече в новата си държава!

И така ще е, щом на кормилото на лашкащото се в бурното мътно море на времето проядено и вече прогнило корито на тази държава продължават да се редуват “нещо като партии,” “нещо като правителства”, “нещо като синдикати”, “нещо като театрална опозиция”, “нещо като обществени посредници”, “нещо като правотворци”, “нещо като правозащитни институции”…Накратко - “нещо като …българи”. Или по-точно - като ЗАМОЖНИ ТИТУЛУВАНИ БЪЛГАРОИДИ?

Сега тези, които подскачаха като възторжени младежи през януарските погроми на 1997 година, вече са бащи и майки, и те вече дойдоха на себе си - събудиха се, разбраха, че бяха излъгани, употребени от Ламята на Прехода.

Но има и по-лоша новина за тях, подскокливите революционери от българските майдани!

И тя е, че вече децата и внуците им започват и все по-драматично ще им търсят сметка за глупостта, за наивността, за робската следовност на месии, лидери, “апостоли на майдани”, творци на разрухата, отгледани и подхвърлени за всенародно ползване от наши и чужди специални служби.

Търсят вече сметка на подскокливите си татковци и майки вече безработните им синове, дъщери, търсят сметка и поотрасналите внуци на подскачалите в “демократично” опиянение дядовци и баби.

Търсят сметка те като обречени клетници, оставени без препитание, без покрив, без здраве, без семейства и потомства, без бъдеще, без мечти!

Според някой статистици през годините на пагубния за България Демократичен Преход над три милиона млади българи са напуснали България и продължават да я напускат! Като потъващ “Титаник”!…

Но дойде „времето да е наше” вече за потомците, те започват да търсят сметка. Първо на “добрите същества”, на тези българоиди, които предадоха в нежни революции и майдани народа си, които помътниха с опиума на привнесената измамна бандитска демокрация множество умове, които прелъстиха хиляди подскачащи наивници и безхаберници и после ги изоставиха на произвола на съдбата с присмех и презрение като в историята с индианците от Дивия Запад…

И ето виждаме - след режисираните Отвън някогашни протести със сини знамена и с подгряващи бутилки, дойде време на народните протести с развети национални трибагреници! И със спусканите вече черни знамена за българската наука от сградата на БАН!

Дойде време за искане на сметка от потъналите в разкош някогашни “апостоли на демокрацията”, тежка сметка от подло забогателите с фабрики, заводи, банки, хотели, курорти, с “крепостни” по села и градове бивши снишени мижитурки и паразити от времето на късния изроден социализъм в земята на Благоев.

В страната, за която Дядото бе силно убеден, че има почва за социализъм. Но оказа се, че отвън и отвътре, заедно с читавите семена, долетяха и поникнаха през десетилетията и многото семена на хищни плевели, които превзеха народната нива!

И идва време за агротехническото мероприятие - ПЛЕВЕНЕ!

Колкото по-скоро, толкова - по-добре!