Тошо Лижев

Завръщам се от поредната командировка в София, където на така наречения кредитен съвет са ми утвърдили всичките кандидати за заеми. Но не това ме радва. Работата ми в „Начала” е за хляба. До казионните бумаги в куфарчето лежи истинско съкровище - необикновен ръкопис. Общите ни приятели го наричат Евангелие по Касабов. На името на автора.

Чудя се как досега никой не е проявил интерес да бъде издаден този труд. Забележително нещо. За разлика от Лев Толстой, който е преправял и пренаписвал по свой вкус четирите канонични евангелия, Веселин Касабов ги е „налагал” едно върху друго. Не е променил, разбира се, нито дума. Просто е отбелязал съвпаденията и у четиримата евангелисти, „извлякъл” ги е от контекста и ги е „сглобил” в същата последователност. Получило се е нещо извънредно интересно, придружено със задълбочен коментар.

На пръв поглед интерес към подобна материя от страна на литератор, лишен от религиозни убеждения, скептик по природа изглежда нелогичен, някак си неуместен. Но който познава добре Касабов, не може да бъде изненадан. Още в най-ранната си младост покрай интереса си към древните философи Веселин четеше Библията - Вехтия завет и Новия завет - с бележник и молив в ръката. Интересът му към Христос, в чиято историческа реалност никога не се е съмнявал, към енигмата на появата на юдаизма и на християнството с годините прерастваше постепенно от обикновено любопитство към опит да потърси някакво обяснение. Мечтаеше да отиде, да попътешества по библейските земи. Питал съм го ако има само една възможност, коя от трите ще избере: пирамидите, Андите (земята на инките, която също го привличаше с магнетична сила) или Ханаан. Последното, гласеше краткият му отговор.

Пътувам за Варна със скъпоценния ръкопис в куфарчето в последните месеци на хилядолетието. Още не знам, че мечтата на Касабов да види древните земи, където са се случвали описаните в Библията събития, няма да се сбъдне. Макар че му остават още 13 години живот. Оптимист съм. И за ръкописа. Премислям на ум (понякога си го позволявам на глас, но само когато съм сам, а в автобуса сме петдесетина души) къде и при кого най-напред да отида - обещал съм на автора да му търся спонсор. Такава е сега модната дума. Намери ли се спонсор, с издателя е лесно.

Първият варненски читател на Евангелие по Касабов е отец Любомир Попов, безспорно най-ерудираният от служителите на православния култ в града. До миналата година той беше протосингел на митрополията, преди това - депутат от СДС във Великото народно събрание, би трябвало да е човек с влияние. Не, не бил, гласи разочароващият му отговор след месец. Възхитен е от прочетеното, но е убеден, че да се надяваме на помощ от православната ни Църква е илюзия.

Насочвам се към протестантите. Наслушал съм се за потоците от финикийски знаци, които текат към тях. А меракът им да привлекат повече православни българи в лоното на едно от петте си вероизповедания е безспорен. Та би трябвало - така разсъждавам - да са отзивчиви. Съветвам се с двама мои редовни и интелигентни клиенти - братята Маринови. При нас, в „Начала” те се водят за евангелисти. Изразявам се така, защото знам няколко случая, когато, за да получат заем, нашенци се отмятаха от православието и поемаха към църквата на евангелистите. (Те са с предимство, сиреч привилегировани при кандидатстването за кредит.) Маринови без уговорки скланят да ми посредничат и дори вземат ръкописа с намерение на го дадат на пастора. Да чете.

Уви, на него не му се чете. Удрям отново на камък.

След още два плахи опита да намеря спомоществовател (точно такъв трябва да бъде, у нас спонсорират чалгаджийките и ритнитопковците) се предавам. Спирам търсенето.

И днес, 18 години след този мой безславен опит, Евангелие по Касабов все още си е ръкопис. Дали някога и кога ще се превърне в книга не знам. Не съм оптимист.

Питам се колко ли още подобни оригинални изследвания, литературни и научно-популярни творби събират прах по чекмеджетата на авторите или просто отиват на бунището…