Иван Карадачки

ВЪЛНОЛОМ

С талант се кичат и бездарници,
развличат ни екраните с лъжи
и този свят, съборил граници,
не знае накъде да продължи…

Все пак, не всичко е загубено -
земя не ражда ли, не е земя,
не е любов, щом няма влюбени,
душата мре, остане ли сама.

И аз не бих разлайвал псетата,
но вдига се в душата ми една -
дваж по-висока от Деветата,
трагична и спасителна вълна!

НОЩ

Не мога да заспя. Такава мъка, мале -
като обвита в мрежа е нощта!
Отровен паяк сякаш изтъкал е
сегашната ни обща нищета.

След всичко, от живота ни отнето,
не спи умът, а ни боли сърцето.