Красимир Власев

РЕПОРТАЖ

Мъгливо, смразяващо утро.
Отварят се магазини.
Снегът, по-студен от себе си,
гледа с бялото на очите.
Зимният ден е малък -
дори на пръсти да се повдигне
не може да стигне високите часове.
Стъпки преливат от тротоарите
и се отичат към остъклените спирки.
Автобусите, като жени, по правило
закъсняват.
/Зимата действа дисциплиниращо
само на мъжете и гугутките./
Бързат хора с неразсъмнали очи,
сякаш се боят, че улиците ще свършат,
а обувките им ги изпреварват
винаги с една крачка.

***
Преводни книги - добри емигранти,
прекосили строги езикови граници…
Всеки превод, обаче, нещичко губи,
дори да е точен, като изстрел в десятка.
Може би цвета на речта?…
В най-добрия случай - нюансите.
Всяка дума, подобно камъче речно,
поколения ваят живот след живот.
По-лесно ще преведем езиците
на обувките си,
отколкото езика на един народ…

***
По южните склонове на каменистите
хълмове, лозята пълзят. Гроздобер е.
Беден на слънце е октомврийският ден,
както планинската почва на хумус.
Гъстият сок по дланите лепне,
памида мирише на френски парфюм.
Може би затова Ханчев нарече
лозите от Монмартър “мили… момичета”?
Странно е човешкото въображение -
докосвам с пръсти гроздови зърна,
а си представям нещо съвсем различно…

***
Всичко беше такова, каквото очаквах
да бъде
и аз бях такъв, какъвто си мислех, че съм.
Без резки изненади денят е предвидим
в рамките на статистическата грешка.
Живот без изненади е като плаж за нудисти -
банална смес от пясък и плът.
Първият сняг, първата бръчка и бял косъм
ни изненадват закономерно.
Други са големите изненади,
те въздействат, като картечен откос:
По пътя Асеновград - Смолян,
след третия остър завой, да видиш
музея с восъчни фигури на мадам Тюсо…

НИРВАНА

Дълго се питах - какъв е
на живота ни смисъла скрит,
докато веднъж както вървях
по пътя,
от дъждовете изрит, паднах
и си ударих главата.
Тогава разбрах изведнъж -
смисъла на живота е:
да дишаш дълбоко, да пиеш вода,
да размахваш ръце, когато вървиш
и да задаваш въпроси
за смисъла на живота,
дори да знаеш, че е безсмислено.

***
По асфалта децата рисуваха
анимационни герои от приказки,
но внезапен дъжд
разтвори боите и смеси рисунките,
размиха се границите
между добро и зло -
сивият вълк и червената шапчица
се сляха в една невъзможност,
а печатите от автомобилните гуми
предаваха достоверност.