ВОДНИ КОНЧЕТА
ВОДНИ КОНЧЕТА
С лазурно-паяжинните крила
летите неспокойно по земята,
довеял ви е тук небесен вятър,
родината ви горе е била.
На тия слаби трепетни крила
надежди празни си гради душата,
политва, но надолу към земята
увличат я пак тежките тела.
Затуй над езера, блата, където
грей образът измамен на небето,
цял ден вий, водни кончета, летите.
Напразно! Отлетяват небесата,
щом само се докоснете с крилата
до крехката преграда на водите.
——————————
сп. „Листопад”, г. 12, кн. 7-8, 1931 г.
ВЕЧЕР
Хълм зад хълм до края, там където
избледняло още грей небето.
Дървесата там са черни вече,
но нощта я няма, все е вечер.
Дълга, дълга тук е вечерта,
тук при мен, високо над града.
Във такава вечер има време
морна гръд дъха да си поеме.
И неволно спомняш си тогава
всичко, що било е във забава.
Спомняш си за светлия възход
на народ, пробуден за живот.
Бурята, победата и още
на разгрома кървавите нощи.
И ти става ясно в тишината:
няма дълго да търпи земята.
И ти става срамно, че в покой
свърнал е за отдих пътя твой!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, 29. 10.1932 г.
