превод: Диана Павлова

ЗА ДА НЕ СЕ ВЪЗЦАРЯТ НА ЗЕМЯТА „НОВИТЕ ТЪМНИ ВЕКОВЕ”…

За съжаление, името на Линдън Ларуш не е достатъчно известно в страната ни. А между другото, този крупен американски икономист е един от главните опоненти на Международния валутен фонд, виден политически и обществен деец, отдал най-добрите години от живота си на борбата със световната финансова олигархия. Тази борба не е била лека: цели пет години Ларуш е трябвало да прекара в затвора, по обвинение в политически заговор. Но по целия свят се надига такава яростна вълна на протест, че се принуждават да пуснат Ларуш на свобода. Сега той е над осемдесет годишен, но както и преди, пълен със сила и енергия, пише статии, книги, дава интервюта. През 2000 година Линдън Ларуш издигна своята кандидатура за поста президент на САЩ и в редица щати даже изпревари по количество събрани гласове Албърт Гор.

Много от това, което ние в Русия постигаме с такъв труд и горчив опит, доста по-рано вече е било осмислено от Ларуш и сътрудниците му в основания от тях Шилеровски институт, филиал на който е създаден и в нашата страна. Сега, когато в Русия явно е поет курс на ускорено вграждане в „световното общество”, ще ни е особено полезно да се вслушаме в мнението на Ларуш за глобализацията.

РАЗРУШИТЕЛНАТА УТОПИЯ

- Моля, разкажете за Вашата борба с Международния валутен фонд и Световната банка. Вие я започнахте още тогава, когато почти никой от нашите сънародници нямаше и понятие за тези организации.

Линдън Ларуш: Най-напред почувствах, че не съм съгласен с политиката на МВФ и Световната банка през 1945 година, когато служех в армията. Случи се в Индия и Бирма. Разбира се, като обикновен войник, много неща не разбирах тогава, но интуитивно се досещах в каква посока трябва да вървят политическите процеси. Както разбрах по-късно, моите виждания бяха по-близки по дух до възгледите на тогавашния американски президент Франклин Рузвелт. Веднага след войната Рузвелт, използвайки възраждащата се мощ на САЩ, реши да приключи с португалския, холандския, английския и френския колониализъм и да застави развитите страни да уважават правата на развиващите се. Той беше привърженик на международното икономическо сътрудничество, насочено към развитието на всички държави, а не само на някои индустриални държави. Но след това политическият климат в Америка се промени в лоша насока. Тя стана друга, вече не рузвелтовска страна, изповядваше възгледи, които ми се струваха омерзителни. И стана нещо ужасно: Америка сключи договор с Англия. Договор, който кардинално промени света, постави го на границата на унищожението. „Подбудител” на този процес беше Чърчил.
Все пак до 1965 г. отношенията на САЩ със Западна Европа бяха приемливи. Да, имаше много проблеми, но страните се възстановяваха и развиваха своята икономика. В средата на 60-те години обаче ситуацията се промени. Америка се сдоби с политика, разработена от обществото на Мон-Пелерен и представена в Америка от някой си Милтън Фридмън, човек нищожен и глупав. Но той се харесваше на елита, защото беше един дол дренки с тях. И управляващите кръгове на САЩ възприеха неговата недалновидна политика, тъй като не им достигаше интелект да разработят по-сложна стратегия.

- С какво не Ви харесваше тази политика?

- Бързо разбрах, че тя рано или късно ще доведе до международна финансова криза и постепенно започнах да вземам все по-активно участие в политическия живот. Много ме безпокоеше какъв обрат взема така нареченото „световно икономическо развитие” и цялата ми дейност беше насочена към това, да разубедя страните да следват разрушителния курс, изработен от Милтън Фридмън. Той изповядваше съвършено фашистки икономически възгледи. До даден момент икономистите от типа на Фридмън се примиряват със съществуването на политически свободи в обществото, но когато тези свободи влязат в противоречие с техните икономически догми, Фридмън и подобните му се обявяват за отмяна на политическите свободи. Икономическа политика по рецептите на Милтън Фридмън е невъзможно да се води дълго без диктатура (либерализацията на руската икономика се осъществяваше също по рецептите на Милтън Фридмън – бел. на Татяна Шишова).
През 1971 г. ситуацията се измени принципно, тъй като МВФ и световната банка обезумяха. Това беше и нравствено, и икономическо и политическо умопобъркване. Те решиха да се върнат към феодализма, който беше красиво наречен „глобализация” или „свободна търговия”. МВФ и Световната банка се захванаха да строят световна империя, вдъхновявайки се от примера на Римската империя. Особен размах придоби това през 1989-1999 г., след обединението на Германия и падането на СССР. Маргарет Тачър, Франсоа Митеран и Джордж Буш-старши фактически наложиха на света идеята за нова Римска империя – световна англоезична държава, управлявана от лондонското и нюйоркското Сити.
Тъй като в света повече нямаше реално противодействие на глобализацията, МВФ и Световната банка вече не се стесняваха открито да проявят фашистката си същност. Те започнаха да провеждат в света политика на геноцид, хладнокръвно да изтребват населението на различни страни. Именно такава политика на геноцид се провежда сега и в Русия. Населението се унищожава умишлено. Хората, строящи новата Римска империя – поредната утопия – разрушават икономиката на суверенните държави и убиват, „съкращават” населението. Ключови организации от типа на МВФ, задействани в глобализационния процес, се контролират от правителствата на Англия, САЩ, Канада, Австралия. Те извършват масови убийства. Аз не ги критикувам – аз ги обвинявам! Тези хора са престъпници. Политиката на МВФ и Световната банка е също така престъпна, както и политиката на нацистите, тя води до гибел за населението.

- А каква утопия се опитват да построят те?

- В историята на развитието на Европа ясно се проследяват две тенденции, две основни линии: гръцка и римска. В продължение на хилядолетия те са се борили. Гръцката линия – това е християнството, римската – езичеството. Аз считам, че днешните строители на новата Римска империя са глупави, но и Нерон и Калигула не са се отличавали с големи умове. А колко са направили! Утопията, въплъщавана сега в живота, ще рухне в момента на своя най-висок разцвет. В какво е смисълът на тази утопия? – Преди всичко нейните строители унищожават днешните суверенни държави и провеждат малтусианска (според Маркс – “революционна”) политика на изтребление на „излишното” население. В древната Римска империя, която била наследница на Вавилон, също се осъществявал контрол над народонаселението. Както и сега. Задачата на идеолозите на новата утопия е да създадат единна държава, контролирана от един център на банкерите, които по свой произвол ще решават кой да умре и кой да живее и да се развива. Иначе казано, олигарсите се стремят да завземат пълната власт над света.

УЕЛС, РЪСЕЛ, ХРУШЧОВ И ДРУГИ

- Разкажете, как е възникнала идеята за построяването на нова утопия?

- Главните й идеолози бяха Хърбърт Уелс (британски писател на научна фантастика – бел. пр.) и Бертран Ръсел (Бъртранд Артър Уилям Ръсел, известен като Бертран Ръсел – британски математик, философ, логик – бел. пр.). Проектът се зароди още в началото на ХХ век. Ръсел и Уелс разработиха онези принципи, които след това се претвориха в съвременната ядрена политика. Те достигнаха до теоретическия извод за възможността за изобретяване на ядреното оръжие. И през 1913 г. Х. Уелс предложи да се провежда ядрена политика, заявявайки, че това ще бъде страшно оръжие, което ще застави нациите да се откажат от своята независимост, за да предадат властта на световното правителство. Ръсел и Уелс бяха абсолютно единодушни по въпроса и през 1938-39 г. САЩ и Англия започнаха да осъществяват ядрена политика по рецептата на Ръсел. А малко по-късно, не без помощта на Уинстън Чърчил, атомните бомби бяха хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Това бе направено изключително с цел сплашване на народите в света. Никаква военна необходимост от бомбардировка нямаше, войната така или иначе беше към края си. В септемврийския брой на „Бюлетин на учените-атомисти” (атомист – специалист по атомна енергия – бел. пр.) за 1946 г. Ръсел специално подчертава, че е предложил да се разработва ядрено оръжие с една-единствена цел – да се установи властта на световното правителство. И тогава, и по-късно Ръсел призовава САЩ и Англия да се готвят за превантивна атомна бомбардировка на СССР, тъй като Сталин се възпротиви на идеята за преобразуването на ООН в световно правителство, в резултат на което суверенните държави щяха да се окажат унищожени. Последвалата скоро „Студена война” със Съветския съюз беше предприета именно с цел реализация на плана на Ръсел, изискващ разработката на ядрено оръжие, което ще помогне да се прокара пътя на световното правителство.
След смъртта на Сталин, вече през 1955 г. Хрушчов изпрати свои официални представители в Лондон на организираната от Ръсел конференция „Световни парламентаристи за съставяне на световно правителство”. Самият факт на провеждането на такава конференция имаше огромно историческо значение и сериозни последствия от двете страни на Атлантическия океан. Представителите на Хрушчов публично изразиха солидарност с Ръсел. С други думи, Хрушчов поддържаше идеята за създаване на световно правителство и от тогава в СССР и в света започнаха сериозни политически раздвижвания.

- В какво се изразяваха те?

- Приблизително по същото време стана разривът между СССР и Китай. А през 1957 г., с непосредственото участие на британското разузнаване, сподвижниците на Ръсел организираха в Канада така наречената първа Пъгуошка конференция. След нея последваха втора, трета, четвърта… Най-важната Пъгуошка конференция се проведе през 1962 в Квебек. Там Ръселовият агент Лео Сцилард направи две предложения, повлияли на целия по-нататъшен ход на историята. Той говори за необходимостта от разгръщане на системи от стратегически балистични ракети с ядрени бойни глави и за това, че на нациите трябва да се забрани разработката на ефективни средства за защита срещу такива ракети. Това беше замислено, за да могат държавите да бъдат принудени да капитулират пред свръхдържави, владеещи системи от стратегически балистични ракети.
Истинската същност на политическата игра се състоеше в това, че след смъртта на американския президент Франклин Рузвелт Британската империя и нейните съюзници, влизащи в така наречената Британско-американско-канадска асоциация (БАК), се опитаха отново да завземат властта над своята бивша колония – САЩ. А за целта се захванаха да насъскват едни срещу други САЩ и СССР, да провокират надпревара в ядреното въоръжаване. БАК с основание предполагаше, че двете страни ще отслабнат под бремето на тази надпревара и в края на краищата ще рухнат, прокарвайки път на световното правителство, в което главна роля ще играе Британската монархия под прикритието на БАК. Линията на Уелс и Ръсел бе активно поддържана от Хенри Кисинджър. Сега упорито я прилага Албърт Гор.

- Но никоя империя не може да просъществува дълго върху щикове. Необходима е идеология…

- Да, разбира се, само политика в областта на въоръжаването не е достатъчна. Трябваше да се промени манталитетът. Докато хората разбират, че благосъстоянието на нацията зависи от развитието на производството, от капиталовложенията в науката, в технологичния прогрес, а не от финансовия капитал, те яростно, като тигри, ще защитават своя суверенитет и националните институции на властта. Така се държи в наши дни Малайзия, този „азиатски тигър”, зорко охраняващ децата си – народа – от хищници от типа на Сорос и Гор.
И ето – за промяна на манталитета привържениците на световното правителство предприеха опит за „отместване на културната парадигма”. За целта се хвърли на масите антихристиянската идеология на „Новия век” – Ню-ейдж. Тази идеология възникна също в началото на ХХ век. До голяма степен тя израсна от теософията. Сред ключовите й фигури можем да споменем мадам Блаватска и известния сатанист Алистър Кроули. Фашизмът на Хитлер, така наречената „консервативна революция” – също са рожби на „Ню-ейдж”. Проектът „световна религия”, който придвижва член на английското кралско семейство и съмишленик на Албърт Гор – херцог Единбургски, по своята същност се явява продължение на цялото това теософско движение. И в зората на „Ню-ейдж”, и сега тази идеология е враждебна на християнството. Тя отрича, че човек е създаден по Божи образ и подобие, а вместо това внедрява в масовото съзнание представата за човека като развратно животно. Точно за това на масите беше хвърлена така наречената култура на рока, секса и наркотиците. Точно затова, вдъхновявайки се от примера на Римската империя, строителите на новата утопия започнаха да поддържат и пропагандират хомосексуализма и другите полови извращения.

- Как се развиха събитията след първите Пъгуошки конференции?

- Свръхдържавите се насочиха към развитието на такова въоръжение, с което, в случай на война, биха погубили живота на нашата планета. Останалите народи пред тази заплаха бяха длъжни постепенно да се покорят на властта на световното правителство. По-нататъшното развитие на събитията показа, че този план последователно се е реализирал и се реализира и до сега.

- Как мислите, Хрушчов разбирал ли е какво прави?

- Мисля, че да. Може би не чак докрай е схващал философския смисъл на своя избор, но като цяло, разбира се, е знаел какво прави. Затова пък неговото обкръжение в СССР, видимо, също осъзна какво извърши Хрушчов и реши да го свали. Но партията на привържениците на световното правителство вече беше възникнала и по-нататък в Съветския съюз се разгърна борба между глобалистите и привържениците на принципа за суверенна държава.

- В тази връзка небезинтересна е фигурата на Косигин…

- О, да. Нали зет му Гвишиани беше член на Римския клуб, генериращ и насаждащ в масовото съзнание идеите на световното правителство. Един от президентите на Римския клуб – Александър Кинг – реализираше новата образователна политика, главната цел на която беше да разруши традиционната система на образование, да унищожи способността на населението да се движи по пътя на научно-техническия прогрес. Точно в това се заключаваше смисълът на реформата в образованието, която беше осъществена през 60-те години в Германия (А сега се разгръща и в Русия – бел. Татяна Шишова.) Така, подхвърлени от Гвишиани, в съветското образование систематично се внедряваха идеите на неомалтусианската политика. Във времената на Горбачов тези тенденции продължиха, а сега вече разцъфнаха и пищните им цветове, така че ставащото в Русия не бива да се нарича по друг начин, освен геноцид.

НОВИЯТ РИМ НА ПРАГА НА КОЛАПС

- А защо МВФ и прочие структурите на световното правителство са така загрижени за ръста на „излишните хора” на планетата? Нали за развитието на икономиката е по-изгодно да има повече население.

- Повече от всичко олигархията се бои от съвременните национални държави. Олигарсите са свикнали да се отнасят с хората като с безмозъчен добитък, който покорно се мъкне накъдето го подкарат. Но в ХХ век този „добитък”, първо, започна да получава прилично образование, и второ, доста се размножи благодарение на постиженията на съвременната медицина. В резултат – за властта на олигарсите възникна заплаха. Ако даваш на хората образование, не можеш да ги превърнеш в роби. Още повече, че ориентирали се в реалното устройство на правната система, хората ще поискат да унищожат властта на олигарсите. Затова управляващата световна олигархия, от една страна, не е заинтересувана от ръст на населението – тъй като колкото повече образовани хора има, толкова по-трудно става те да се управляват, а от друга, изобретява различни средства за оглупяване на хората. Ето защо навсякъде така упорито се внедрява долнопробната масова култура, ето защо сега в целия свят се снижава летвата на образованието и се прокарва политика на ограничаване на раждаемостта. През 1966 г. властите на САЩ стигнаха до извода, че не следва да оказват икономическа помощ на държави, увеличаващи своето население. Защо? Защото тогава изпомпването на природни богатства от тези страни ще бъде проблематично: местната младеж може да се разбунтува срещу несправедливата подялба на ресурсите. И през 1974 г. се появи „Меморандум за национална безопасност”, станал ръководство за действие в това направление. Цялата американска политика на предоставяне на помощи на други страни се оказа вързана с програмата за намаляване на раждаемостта, програмата „семейно планиране”. Това си остава така и днес.

- Неотдавна всички ние станахме свидетели на напрегнатата борба между Гор и Буш – кандидатите за поста президент на САЩ. Накрая Буш победи със съвсем малък превес гласове. Какво означава победата му за Америка и за света като цяло?

- Изборът беше между две злини: единият от кандидатите за президентския пост просто няма мозък, а на другия мозъкът му е болен. Нито Гор, нито Буш не са в състояние трезво да оценят реалността. Само помислете: намираме се вече в средата на най-голямата финансова криза за последното столетие, а те даже не споменаха за нея в предизборните си кампании! Говореха за дребни и празни работи, за глупости, а за най-важното – ни гък. Разлика между Гор и Буш почти няма.
Ще попитате: „Защо в управлението на такава свръхдържава като Америка са допуснати глупави, болни хора? Как е могло да стане това?” – Две са основните причини. Първо, онези от Уолстрийт, работещи във финансовите учреждения, изобщо не се отличават с голям ум. Онези, които сега са от 20 до 40 годишни, разбира се, са съобразителни и ловко боравят с компютър, но те не разбират същността на протичащите процеси. Това са хора развратени, мнозина употребяват наркотици, разполагат с достатъчно много пари, в главите им – непрестанни развлечения, дискотеки, секс и т.н. Те не могат да съществуват извън създалата се в последните десетилетия система на „финансови мехури” – изкуствено напомпване на долара, необезпечено с реална продукция – и отказват да повярват, че действията им ще доведат до крах на икономиката. Четиридесет-петдесет годишните са други хора. За разлика от младежите, те са отлично образовани и разбират какво става. Може би това е най-умната част от американците. Но те не могат да поемат управлението в свои ръце. Тези, които се намират на самия връх – петдесет и пет-шестдесет годишните също не са глупави и разбират, че работата е лоша, но не могат да се споразумеят по между си, не могат да изработят единен план за действие.
Сега да видим на кого се опират финансовите кръгове, провеждайки своята политика. Средно – на по-малко от 40% от американците. Но основно – на висшия слой от обществото – около 10% от населението, значителната част на който съставляват хора на възраст между 35 и 55 години. Пари те имат много, но не ги заработват, а фактически живеят със заеми, за сметка на ценни книжа. При това са убедени, че привилегиите им са оправдани, че имат пълното право да живеят за сметка на болшинството от населението. Другият политически слой е невежата, егоистична маса с нейния расизъм и други предразсъдъци. Тя въобще се отнася към умните хора подозрително. В резултат, на нито едно от нивата – нито на низшето, нито на висшето – не възникна потребност от умен, мислещ президент. „Нека по-добре да бъде глупак – разсъждават задкулисните кукловоди. – Ще му подскажем какво да прави.” Но бедата е в това, че и те самите сега не знаят какво да правят. Нито Гор, нито Буш младши, с такъв труд пробил в Белия дом, не са в състояние да проведат разумна политика. Още повече, в такава сложна ситуация като тази, която се създава в последно време.

- В какво се състои нейната сложност?

- Ние лека полека навлизаме в най-голямата финансова криза за цялата световна история. Никакви опити да се овладее ситуацията не бяха направени, затова съвсем скоро ще настъпи финансов колапс и ситуацията ще стане неуправляема. Щатският долар много скоро може да се обезцени с 40%, а може и повече. Вижте сега какво следва от това. В последните години САЩ получаваха финансиране от Русия, Япония и други страни в Азия и Европа. В случай на финансов колапс на това ще се сложи край. Освен това, САЩ има грамаден външен дълг, ежегодно увеличаващ се с 6 милиарда долара. Това означава, че САЩ живее за сметка на импортните продукти, произвеждани в други региони на света, а своя собствена икономическа база Америка няма. И ако американците изведнъж престанат да получават икономическа поддръжка отвън, страната я очаква икономически крах. Няма да има не само пари, но и храна, стоки за широко потребление, ще се разстроят всички системи за жизнено обезпечение… Тихо този процес вече започва. Тоест, новата Англо-Американска империя, създавана по подобие на древноримската и в дадения момент контролираща целия сват, скоро ще рухне. Приближаваме се към повратен момент в историята и ако не побързаме със създаването на нова финансова система, ще настъпи хаос. За нормалното функциониране на съвременната икономика е нужна политическа структура, която да контролира предоставянето на кредити и инвестиции. Без това е невъзможно да се организира съвременната търговия. Не живеем в епохата на натуралното стопанство. Търговията ни е необходима за физическо оцеляване, иначе всичко ще бъде парализирано. И ако няма механизъм, обезпечаващ тази жизнено необходима търговия, човечеството ще потъне в мрак и хаос. В Русия имате същите проблеми. Вижте какво става у вас с демографията – най-яркият показател за състоянието на обществото. В Русия се наблюдава демографски колапс във всички слоеве на населението! Още пет години демографска катастрофа и Русия ще се разпадне, там също ще настъпи хаос. Но и в Европа ситуацията не е по-добра. Европа банкрутира. Германия банкрутира! Европейците до голяма степен съществуваха за сметка на Германия, която експортираше 40% от произвежданата продукция в други страни на Западна Европа. Без икономическото икономическия напредък в Германия е невъзможно да се поддържа нормалното равнище на живота в Европа, там всичко просто ще рухне. А какво става в Южна Америка или в Югоизточна Азия? На прага сме на колапс на цивилизацията, физически колапс. Какъвто още не е имало в историята, тъй като по-рано в световната икономика не е имало такава степен на интеграция, стопанството на всяка страна е било по-автономно.

„ТОВА Е! НАЛУДУВАХТЕ СЕ – И СТИГА”.

- И какво да се прави? Може ли нещо да се направи? И ако може, какво?

- В катастрофата, колкото и да е парадоксално, има и положителни моменти, понеже тя окончателно дискредитира порочните идеи, владеещи умовете и открива път на здравите мисли. И хората поддържат тези идеи, тъй като те подпомагат оцеляването. Ако монетаристката политика банкрутира напълно, то главите на нациите могат да се съберат и да учредят нова финансова система. Какво е МВФ? Той не е банка. Той е контролен механизъм, действащ в англо-американски интерес, провеждащ политиката на англо-американската империя. Какво ще стане, ако МВФ банкрутира? Към настоящия момент всички банкови системи – в Европа, Америка, Япония, Русия – вече са банкрутирали, тяхното задържане на повърхността е чиста фикция. Затова държавите трябва да се договорят и да пуснат механизма на банкрута. А след това да създадат нова финансова система, която да действа в наш общ интерес. В какво се състоят нашите интереси? – В поддържане на търговията. Не трябва да се спира производството, а да се предоставят кредити за увеличение на работните места и да се гони реален икономически растеж. По времето си точно такава политика провеждаже американският президент Франклин Рузвелт. Ако това не се направи, ще получим нов фашизъм, нов Хитлер. Банковите кръгове засега не искат да признаят реалността и с всички сили поддържат либералната система. Затова сега най-голямата опасност идва от либералите. Във всички страни! Либералите са готови да защитават своите идеи на всяка цена, те ще доведат света до финансов крах.

- Вие сте не само крупен икономист, но и известен политически деец. Какви принципи, според Вас, трябва да се заложат в основата на съвременната политика?

- Политиката трябва да бъде в основата си християнска. Длъжни сме винаги да помним, че човек е създаден по Божи образ и подобие. Значи, не трябва да водим аморална политика, разрушаваща този образ, нанасяща ущърб на хората. Никоя икономика не струва толкова, че да й се принасят в жертва хора. Ако става дума за крах, банкрут на финансовата система, държавите трябва да си опростят една на друга дълговете. Главите на правителствата са длъжни да се съберат и да кажат: „Не можем да вършим престъпление, като убиваме хора заради пари – това е огромно престъпление. Трябва да защитим хората”. Ако защитавате хора, изпаднали в беда, и те знаят това, ще ви оказват поддръжка по всички начини. Но трябва да им се покаже пътят към спасението. Трябва да им обясните смисъла на своите действия. Те трябва да ви повярват.

- Оказват ли някои страни съпротива на глобализаторския план на световното правителство?

- Сега се отбелязват първите промени в разбирането на ситуацията. Главите на някои държави постепенно виждат, че световната империя се руши и се опитват да спасят своите народи. Япония, Китай и ред други страни в Югоизточна Азия вече предприемат мерки за спасение на своите финансови системи. Това е опит да се събори системата на господство на световната олигархия заради спасението на човечеството.

- Каква трябва да бъде в новите условия ролята на ООН?

- Трябва да се върне към принципа на уважение към суверенните държави. Държавите трябва да си сътрудничат за интересите на всички, а не само на избрани страни. ООН не трябва да се превръща в ексклузивен клуб, не трябва да има никаква наднационална власт. Правителствата на суверенните държави следва да се договарят за съвместни действия, насочени към благото на цялото човечество, а не към благото на олигарсите или на някои отделни свръхдържави. Време е да се приключи с неоколониалната система, САЩ не може повече да претендира за ролята на свръхдържава, иначе работите ще приключат със страшна война и всеобщ хаос.

- Да, но как да стане това?

- Необходимо е да се разбере, че действията на привържениците на световното правителство не са просто грешки, а нанасяне на умишлена вреда на милиони хора. Това е съзнателно зло. И когато мнозина го разберат, злото ще стане невъзможно. То съществува само за сметка на това, че повечето хора досега са заблуждавани да приемат злото за добро. Трябва да се каже на олигарсите: „Това е! Налудувахте се – и стига. Някой друг път продължете пак, но не сега. Сега експериментите свършиха.” Тогава има шанс всичко да приключи мирно. Не си струва да се притиска противника в ъгъла. Великите пълководци никога не са се стремили към физическо изтребление на противника. За тях е било много по-важно да установят контрол над ситуацията. Тогава не е нужно и да се убива, защото нито едно убийство не остава ненаказано. Рано или късно за него трябва да се плаща.

- Какво, според Вас, следва да предприеме в създалите се условия президентът на Русия?

- Най-важното е да си постави за задача спасението на нацията. И да определи в каква посока трябва да се движи заради това. По-нататък – разбираемо да обясни намеренията си на политиците и народа, за да има на кого да се опре. Сега на Русия й е необходимо спешно да обедини около себе си редица държави – преди всичко азиатските – за да създадат заедно нова финансова система.

- Говорите за подкрепа от народа. Но той едва ли ще поддържа управник, който не се справя с олигарсите.

- Ако руснаците бъдат действително против съществуването на олигарси, никакви олигарси няма и да има. Какъв беше до неотдавна Березовски? Да не би той да е роден олигарх? – Не, той беше обикновен математик. А стана олигарх, защото такъв го направиха определени кръгове отвън. Ако руският народ реши, и правителството се съгласи с него, че законите трябва да действат в интерес на Русия, олигарсите ще изчезнат.

- Да, но как нашата власт може да започне да унищожава олигарсите?

- Зависи от това, какво се разбира под власт. В моята представа властта е държавата и народът. Проблемът на Русия е в това, че в последните години от управлението на Горбачов тя се превърна в колония и политиката й сега определят чужди държави. Много ваши новоизпечени либерали бяха по най-тривиален начин подкупени от американското правителство. Главно чрез такава структура като Международния републикански институт. Това беше своеобразно чуждестранно нахлуване, формиране на своя агентура. За да се разбере как стана това, трябва да се зададе въпросът, кои са те – новите руски либерали. По-голямата част от тях произхожда от елитарни семейства, от партийната номенклатура. Младостта им съвпада с 80-те години. Тоест, това са деца на така наречените шестдесетници (шестидесятники), възпитани в атмосфера на безверие и цинизъм. Техни идеали станаха парите, вносните коли, красивият задграничен живот. По тази причина, да се подкупят такива хора не представляваше трудност. В епохата на Горбачов те изведнъж придобиха огромно богатство. Но за сметка на какво? – За сметка на разрушението на съветската промишленост, на съветската страна. Цялата им власт се гради на поддръжка зад граница. Защо Березовски и до сега е жив? – Ами просто заради това, че ако с него нещо се случи, някой в Ню-Йорк и Лондон ще бъде много недоволен и ще предприеме мерки. Така че властта на вашите олигарси се определя съвсем не от техните пари.
Ще ви разкажа една забавна история. Внимателно следях Горбачов, когато той беше на власт. В един момент му паднаха пари. Беше му съдействал за това Хенри Кисинджър, който тогава беше президент на Фонда на Хюго Хъмфри. Фондът се намира в Минесота. И аз, в онзи момент, за който става въпрос, също се намирах в Минесота – в затвора, където по обвинение в подготовка на заговор ме тикна мойто „приятелче” Джордж Буш-старши, той беше тогава американски президент. И така. Седя си, значи, в затвора, и изведнъж във Фонда Хъмфри – а той е само през няколко квартала от затвора – пристига Борис Елцин. А финансова подкрепа на него му оказва… пак същата структура на Хенри Кисинджър, същият Фонд Хъмфри! Пред публика Горбачов и Елцин се държаха като политически противници, а в действителност и двамата бяха поддържани от Америка, при това от едно и също финансово учреждение.
И олигарсите бяха създадени от задграничните кукловоди специално, защото беше решено в Русия да се сформира управляваща компрадорска класа. Когато Русия престане да се чувства колония или полуколония, когато руската власт престане да се озърта към англо-американската империя, а започне да се опира на своя народ, и местата на олигарсите ще изстинат.

06. 04. 2006 г.

Разговора води ТАТЯНА ШИШОВА

Общероссийское общественное движение “Преображение”