ПОКЛОН НА ЗАВИСТТА
Дълбок поклон на завистта!
След опита й да ме спъне,
аз скачам в космоса бездънен
и нямам изход друг -
летя…
Тя ме захапва с поглед зъл,
аз две звезди
с криле сватосвам
и проумявам в миг
защо съм
на този мътен свят дошъл…
Сега небето ми е фон -
светлинен дъжд от мене капе,
а тя се моли да е сляпа…
На завистта -
дълбок поклон!
