Денчо Владимиров

Актуални интервюта във времето и пространството

Реших по повод конфузната дата 10 ноември да проверя как се отнасят към темата за демокрацията, лъжедемокрацията и въобще към политиката известни хора през вековете. И като натиснах педала на паркираната ми в секцията на хола Машина на времето, полетях с нея през Времето за блиц интервюта. Темата - изписал съм я в заглавието.

И ето какво ми отговориха попътно срещнатите:

“Истинската демокрация лесно минава в анархия” - каза ми Дидро и поклати отчаян философската си глава.

“Когато в една демокрация малцина притежават много повече от средния гражданин, тогава държавата или загива, или престава да бъде демокрация” - бе категоричен г-н Жан Жак Русо, който за разлика от половината съвременни българи още нямаше придобита научна степен.

“Демокрацията не може да се издигне над този човешки материал, от който са направени избирателите” - ми каза на английски господин Бърнард Шоу и аз го разбрах, тъй като в момента учех езика по някаква нова скоростна метода “Английски за три дни”.

“Светът е изморен от държавици, чиято демокрация се е изродила в политиканство” - махна с ръка гневно господин Дизраели.

А следващият интервюиран направо гневно отсече:

“Никъде деспотизмът не се намира в такава безопасност, както под външността и етикета на свободата и демокрацията!” - докато се усетя интервюираният бе изчезнал във времето, така че не можах да му узная името.

Но ето насреща ми се зададе пищна дама.

“Цялата тайна на политиката се състои в това - навреме да лъжеш и мамиш.” - ми каза мадам Помпадур и ме чукна закачливо по носа.

“Нищо не върви напред в политическа система, в която думите противоречат на делата” - бе отговорът на другия срещнат във времето. В баджа му прочетох: “Наполеон, император”.

“Всички политически партии накрая умират от преглъщането на собствените си лъжи” - ми каза следващият интервюиран, представил се за Дж. Арбукот. Най-много да не съм превел правилно някой звук от името му.

А господинът, който срещнах на една пресечка през отминалия век, ми отговори с две негови сентенции, които, съгласете се, звучат така актуално днес за българите :

“Когато партиите възникват бързо една след друга, обществото се превръща в маскарад”.
“Никога не може да възтържествува тази партия, която не може да даде на народа нищо, а иска да вземе от него всичко”.

На баджа на интервюирания прочетох “П. Буаст”.

/Бележка на автора: Оказа се, че всички живели на Земята през вековете, са декорирани служебно с баджове/.

И, опа! При едно разминаване с някакъв дилижанс пак налетях на Наполеон.

“Революциите се правят от стомаха” - ми каза той и аз се сетих, че е време за обяд и натиснах педала на машината за връщане в наше време.

Е, оказа се от интервютата ми в движение във вековете, че… няма нищо ново под Слънцето.

Идете в коя да е обществена библиотека и ще се убедите сами от прочетеното в тамошните машини на времето - Книгите…