Димитър Василев

***

Твоето име е дълго и странно,
но ти подхожда
както имената на месеците.
Твоето тяло е младо
и това му стига.
Твойта усмивка е кратка и тъжна
и аз често си мисля,
че трябва да научиш всички жени
да се усмихват така.
Но ти не си в странното име,
нито в тялото и в усмивката.
Ти си
в онази неназовима частица,
която отнасям със себе си,
за да не се чувствам сам
след раздялата.

ТЪЖНАТА ЖЕНА

Не весела. Не просълзена.
Обичам тъжната жена:
загадъчна като вселена,
такава тиха, затаена,
такава бавна и смутена,
залутана, непокорена
като вечерна светлина.

Смехът тъй бързо изморява.
Ожесточава ме плачът.
А тъжната жена ми дава
това, което не успяват
ни щастие, ни шумна слава
да ми загатнат и внушат.