Никола Фурнаджиев

От тъмното поле неспирно духа,
днес вятър пее като над мъртвило,
дърветата сами стоят, и глуха,
и черна гледа близката могила.

Подгонени от смъртен хлад, минават
ята от птици и на юг отлитат, -
какво ще правят тука? - зад морята
земя ги чака топла и честита.

Прибират се от топлите полета
овчарите, подгонили стадата,
сега е страшна пустош там, където
през лятото бе весела земята.

О, тъжна, и самотна, и пустинна
е родната земя осиротяла,
и само вечер, във небето синьо
над нея грей луната избледняла.

——————————

сп. „Венец”, кн. 1, 1938 г.