НА КОНЧЕТО
НА КОНЧЕТО
Тичай мое
конче мило
като птиче
бързокрило.
Понеси ме
бърже, леко,
занеси ме
надалеко.
Там на пътя
да отидем,
с другарчета
да се видим.
Там сега са
сбрани всички;
скачат, пеят
като птички.
„Дръж се яко” -
конче рече
и към пътя
се затече.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1904 г.
ЛИКА-ПРИЛИКА
Тарлю на припек седеше
и тъжни думи редеше:
„Вечно ли ще да самувам?
Вечно ли ще ергенувам?
Време е кътче да свия,
с булчица да се сдобия!”
Чула го Жаба-Жабана,
припна и бърже захвана
с пясък лице си да мие,
нокти о камък да трие.
Облече скъпа премяна,
към Тарля тръгна засмяна…
Ала той не я поглежда,
през зъби гордо процежда:
„Не ща те, че си скоклива,
не искам булка креклива!
Аз мома търся да взема,
втора кат нея да нема,
че да сме лика-прилика
като два стръка иглика!”
- Я стига, Тарльо, я стига -
толкоз недей се надига!
Де що са млади ергени -
всички лудеят по мене!
Щом ме не искаш, ти знаеш,
но мисли - да се не каеш:
със хубост ще те опивам,
със песни ще те приспивам!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 10, 1924-1925 г.
МАЛЪК СЕЧКО
Малък Сечко по привичка стара
се намръщи и гневно засили,
и със братя почна да се кара,
че когато дните си делили,
те били го с три дни ощетили.
А сестра му Марта отговаря:
- Не сърди се, Сечко - братко мили,
с братята си ти недей се кара,
че дните ни те не са делили,
нито твойте дни са намалили.
Дните ни ги Господ сам делеше -
на всекиго, братко, по делата.
Пък ти - малък, тъй заядлив беше,
че на Мраза скубеше брадата
и без милост щипеше децата!
Щипеше им бузки и ушички,
щипеше им малките нослета.
Та на Бога молеха се всички,
да намали твойте дни студени.
А пък знаеш Бог от небесата
колко много обича децата!”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 5, 1928-1929 г.
МАМА И ТАТКО
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
толкоз много подранила,
тихо татка да събуди,
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
МОЙТО БЕБЕ
Вижте мойто малко бебе
колко е красиво!
То ще стане по-красиво -
нека ми е живо!
Малко искам и да зная,
че смее Верка,
то си е за мен красиво,
то е моя щерка!
Верка казва, че имало
от картоф главичка:
нека казва, аз игравам
с него и самичка!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1929-1930 г.
БЛАГОСЛОВИЯ
Много изморена
баба ни Есенка
спря се на отмора
под узряла дренка.
Сви коляно старо,
седна и си рече:
„Ходих, ходих, ходих -
изморих се вече!
Напоих със захар
плодовете сладки,
багрих и пудросвах
личица им гладки.
Не остана захар
само за дренака,
а пък беше цъфнал
още в сняг юнака!
Та той може малко
и да ми се сърди…
Но аз ще подсиля
клонките му твърди,
от всички дървета
да бъдат по-яки -
да се благославят
с тях по суроваки!”
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1935-1936 г.
БАБА ЕСЕНКА
Много изморена,
баба ни Есенка
седна и задряма
под старата дренка.
А от планината,
наоблечен тежко,
с вежди побелели
слиза дядо Снежко,
слиза и я гледа,
и си сам говори:
- Милата Есенка
колко труд си стори,
докато изпълни
скътовете празни
с плодове узрели,
зеленчуци разни,
та в доволство всеки
през студа да мине…
Но заспала тука
може да настине,
че и Северняка
ей го взе да духа”…
Па пристъпи леко
и си сне кожуха.
- Я по-харно - рече -
нека я покрия
да я не нагази
болест-поразия.
И баба Есенка,
под покривка мека
в дълъг сън превърна
дрямката си лека.
И сънува сладко
млади самодиви,
как със мъх пудросват
гроздове и сливи.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 2, 1935-1936 г.
ИГРА НА РИМИ
- Слушайте, дечица! Както си седиме,
ако всеки мигом срещу свойто име
пожелае нещо, но да се римува,
изведнъж от мене ще му се купува.
Почваме от Тинка?
- Искам сладка динка.
- Купувам. Сега Николица?
- Също - любеница.
- А за теб, Паунчо?
- Водничко каунче.
- На доброто Анче?
- Жълтичко бананче.
- А какво за Крума?
- Два малки локума.
- А пък за Недялка?
- Крушка скорозрялка.
- А сега за Мичка?
- Сладка баклавичка.
- Най-сетне за Яни?
- Цял кичур банани!
- О, толкова много! -
се развика Гого.
- Не бива, не бива!
Само по едничко! -
завикаха всички.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1938-1939 г.
ПОДРАНИЛА
Рано почна да говори
малката ни Кица -
на тигана „гаган” вика -
на лъжица „ица”.
И щом види се свободна
в кухнята се тика!
Леля й да я отучи -
със едно сполучи:
тя заплаши я с дилафа
и затваряне във шкафа.
И сега е нашта Кица
кротка като гургулица!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 17, 1938-1939
ЗА НОВИТЕ ДРЕХИ
Молихме се двама с бате -
аз - на татко, той - на леля -
да ни вземат и нас в черква,
в събота срещу неделя,
за да срещнем и да чуем
с тях и ний „Христос възкресе!”
Ала татко ме загледа
и с насмешка произнесе:
- Тебе ли бе, малък сънльо?
Пак ли като лани хвъркаш?
А пък сетне, пред олтаря
да задремеш и захъркаш.
И насмалко, със свещта си,
чужда дреха да запалиш?
- Аз ли? Няма! Вярвай, татко!
- Млък! Не искам да се хвалиш.
- Как бе, татко, кой задрямва
в нови дрехи и обувки?…
- Харно, синко, че си каза,
хем направо - без преструвки:
че отива ти се в храма
да ти видят облеклото!
Зарад туй не ще те взема. -
Хайде - по-скоро - в леглото!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 45, 1938-1939 г.
В ЧУЖДО ГНЕЗДО
Двамка - Врабчо и Врабичка
в чуждо гнездо се нареждат
и през зимата, на топло,
разговор такъв повеждат:
- Мила моя - казва Врабчо -
като нас и те са птички,
а пък са зидари чудни
тия пусти лястовички!
Таз къщурка кой друг може
тъй изкусно да направи?
- Да, така е, мили Врабчо.
Тя и мене ми се нрави.
Колко пъти при фъртуна
казвам: „Боже, да сте живи!
Посглупиха само малко,
че излязоха страхливи.
Не посмяха да останат,
дядо Мраз да ги завари,
а през ранна есен още
цяло ято в бяг удари!
- А ний можем - рече Врабчо -
щом зимъс тук преживеем,
тъй - по давност и законно
тоз имот да завладеем.
- И аз мисля тъй ще стане -
Врабката се пак обади -
щом снеса си тук яйцата,
кой ще смее да ни вади?
Тъй се канеха врабците,
в чуждо гнездо най-надменно,
без да смятат с колко грижи,
с колко труд е съградено!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 4, 1939-1940 г.
ЕСЕН
Гостува и си отиваш,
дружелюбна бабо Есен!
В кой ли наш кът не надникна
и не внесе радост, песен?…
Уж си гостенка, пък всички
ни със плодове гощаваш.
Как на всички ни е мъчно,
че си вече заминаваш!…
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 2, 1939-1940 г.
ИГРАЧКА-ПЛАЧКА
Играл Зайо,
паднал байо,
ударил се,
разплакал се -
от играчка
ей ти плачка!
Дошла жаба -
стара баба -
хванала го,
вдигнала го,
видели се,
засмели се,
та от плачка -
играчка.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1939-1940 г.
НЕЖЕЛАНА СЛУЧКА
„Мисълта ти да е, майка,
в туй, което вършиш,
че иначе ще поплакваш
и сълзи ще бършеш.”
Тъй казваше мойта мама
често на Евтима,
думайки й да остави,
навика що има:
да не къса със нокте си
всевъзможни книжки,
да не ръфа, що й падне
и да рони нищки…
Че с тоз навик ето какво
днеска й се случи,
за което май подарък
кисел ще получи! -
От столевка за покупки
мама що й дала -
във пръсти й до дюкяна -
нищо не остана!
——————————
сп. „Детски свят”, г. 21, кн. 5, 1941-1942 г.
