Цоньо Калчев

СЕЛСКА ЧЕРКВИЦА

Песен на селянчето

Между чисти, бели къщи,
посред село на площада
селска черква се издига -
хубава свещена сграда.

Ясно слънчице над село
хе, огрей ли там зад чука,
бялото й, гладко чело
най-напред ще заблещука.

Или вечер да заседне
зад баири, щом отива,
първо нея ще погледне,
па тогава чак се скрива…

Първи път ни тя посреща
кат дечица крехки, млади
и последня ни изпраща
като старци белобради!…

——————————

сп. „Пенкини картинки”, г. 1, кн. 2, февруари 1904 г.

БЛАГОДАРНОСТ

На имен ден

В този весел ден за нази
дигам слаби си ръце,
мамо, тате, зарад вази
Бога моля от сърце!

Да ви пази, съхранява
до дълбоки старини;
радост, мамо, да ви дава,
здраве, чест и добрини.

Ваши малък син тогази
весел ще да порасте,
щом от злото Бог ви пази
и кахърни вий не сте.

Тия грижи, труд и сили,
що полагате за мен,
драга мамо, татко мили,
ще ги помня всеки ден.

——————————

сп. „Пенкини картинки”, г. 1, кн. 3-4, 1904 г.

НА 11 МАЙ

Вредом, дет се чува
днеска да царува
български език,
за роб и свободен
празник народен,
славен и велик!

Българченца мили,
птички бързокрили,
чуйте, младенци!
От красиво цвете
китки направете,
сплетете венци.

И с тях украсете
около ликовете
на наште отци:
Методи, Кирила -
за просвета мила
славните борци.

Те ни просветиха,
писмо ни дариха,
милички деца!
Името им нека
пазят чак до века
вашите сърца.

——————————

сп. „Пенкини картинки”, г. 1, кн. 5, 1904 г.

РИСУВАЧ

Чакай да ви нарисувам
аз едно човече
със капела, хе, висока,
с хубаво елече.

Но елеченцето после
ще го начертая;
сега друго да напиша -
него чак на края.

Виждате, как му нарисувах
хубаво носленце -
сякаш клюн е на мисирка,
човка на петленце.

Пръстенцата на ръка му
я ги погледнете,
как наглед са хубавички,
сякаш че са цвете.

А пък щом му нарисувам
двете малки уши,
на краката му ще туря
лъскави ботуши.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1905 г.

ПРОЛЕТ

Зима зла и мразовита
хвръкна надалеч,
пролет мила цветовита
е пред нази веч…

Вадичките среброструйни
тихичко текат -
а поточенцата буйни
скачат и ечат.

По полянките пък пъстри,
пълни с аромат,
блеят агънца чевръсти,
пей овчарин млад.

А пък ние на дружини,
с песни, смях и вик,
тамо, красните долини
ще изпълним в миг!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1905 г.

СЪРДИТИЯТ МИЛЧО

На ти, Милчо, тази крушка,
на, че друга няма;
ала Милчо се намусил -
иска по-голяма.

Радка от сърце я дава
и го моли с нея
само да не се чумери,
ала той не ще я.

Радка взе, че я изхрупа,
па се върна вкъщи;
нека Милчо да се сърди,
нека да се мръщи.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 9, 1905 г.

СНЯГ

Ти вали, вали,
парцалко,
аз на двора
ще стоя;

хич не искам
и да зная,
и от теб
се не боя.

Аз кожухче
имам топло
и калцунки
на крака;

на пързалка
ще си припкам
със другари -
ей така.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1905 г.

РОСНА КИТКА

Малка мома
цвете бере,
цвете бере,
китка кичи
от синчец
и теменуга;
хем я кичи,
хем й пее:
- Мила моя
росна китко,
не увяхвай,
не уклюмвай,
че ще ходиш
дълга пътя -
в Солун града
на школото.
Там си имам
мило братче,
мило братче
на учене.
Кога стигнеш,
мила китко,
в Солун града
на школото,
развий пъпки
и листенца,
па кажи на
мойто братче:
както вехнат
мой листенца
за градинка,
за росица,
тъй си вехне
твоя сестра
за мил братец
на чужбина.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1906 г.

ДЯДО МРАЗ

Ей дечица, дядо Мраз
иде като лани,
отдалеко той за вас
носи армагани:

кукли, чанти, игралца,
топчета от гума;
захар, ябълки, деца,
има в коша сума.

Ала той отсега йощ
никому не дава -
чак през коледната нощ
той ще ги раздава.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1907 г.

ГАРВАНОВА ПЕСЕН

басня

Гра! Гра! фръкнаха едвам
и пръждосаха се всички
щъркове и ластовички,
весел аз останах сам
по полета и горички.

Есента ме отърва
пак от тия зли гадини.
Мои са всичките градини,
щото искам ще кълва;
семе, трънки и глогини.

Чуй се само моя глас,
няма кой да ми додява.
Лошо време веч настава,
но го с радост чакам аз,
че сеитба наближава.

Колко ще се угоя
по нивята след орачи!
Ех, че имало кълвачи -
аз от тях се не боя,
нищо тъй за мен не значи…

Сбирайте се, гра! гра! гра!
свраки шарени и чавки,
бухали и кукумявки:
пусти са, ура! ура!
лес, долини и полянки!

——————————

сп. „Светулка”, кн. 10, 1907 г.

ТЕМЕНУГА

Цвете мило, хубаво,
цвете дъховито!
Няма друго цветенце
като теб честито.

Ти на пролет весела
първо си другарче.
Ти и твойто братченце -
златно минзухарче.

Па и друго цветенце -
бялото кокиче,
и то ви е другарченце,
и то ви е връстниче.

Но кат твоя хубав дъх
няма билка друга -
ти едничка си в света,
сладка теменуга.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1908 г.

ПОЛСКО ЦВЕТЕ

Полско цвете съм, деца!
Не живея във градини,
но не давам своя дъх
зарад вашите гергини.

На широко си раста
по зелената полянка,
и шубрачките с листа
правят ми богата сянка.

Смуча капчици роса
и затуй съм цвете лично.
Дишам полски въздух чист,
та съм хубаво, прилично.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1909 г.

ТЕМЕНУЖКА

Мила теменужке,
много те обичам!
Из гора ли ходя -
спирам се, надничам.

Сладка теменужке,
как да те наричам!
Много ми си мила,
много те обичам!

Искам да те видя,
па да те прегърна,
с китка миризлива
дома да се върна.

Ти си на цветята
първа хубавица;
ти си първа радост
на мойта душица.

Мила теменужке,
как да те наричам!…
Много ми си драга,
много те обичам!

——————————

сп. „Пчелица”, г. 2, кн. 5, 1 май 1915 г.

НАШАТА НИВА

Зеленей се, зеленей се
нашта буйна нива,
на талази клас люлей се,
зрънце се налива.

И цветенца, и тревички
сред поле широко
свойте хубави главички
дигат нависоко.

А зад облак ясно слънце
смей се и поглежда,
и на клонче малка птичка
сладко пей, нарежда:

- О, растете, плод вържете,
ниви, тревулинки!
Вази чакат с нетърпене
хора, животинки.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1918 г.

КОЛЕДНА ЗВЕЗДА

Над земята тъмна,
мили дечица,
днеска огрея
светла звездица:
в пещера дива -
легло на стадо,
днеска се ражда
отроче младо.
пресвета дева,
майка му мила,
в пеленки топли
там го повила.
В ясли го чисти
туря на слама,
с праведни Йосиф
пазят го двама.
Тозчас звездица
блясва, обажда,
че на земята
Господ се ражда.
Над пещерата
сега засмяна,
ангели хвъркат
с бяла премяна.
На куп се сбират,
пак се пилеят
и чудни песни
на Бога пеят.

——————————

сп. „Българче”, кн. 2, 1918-1919 г.

АГЪНЦЕ

Тая сутрин малки Пенчо
стана рано - у зори.
Горня дрешка си наметна,
де ли Пенчо ще върви?

Чува той гласец навънка,
там зад къщните врата,
па отива край обора
и надникна през плета.

Гледа Пенчо: агне малко
при една овчица блей,
влиза вътре, па го взема,
вкъщи бяга и се смей:

- „Мамо, мамо, я погледай,
аз ти нося армаган:
туй агънце шареничко -
пазеше го Караман!”

- Дай, стопли го, мили сине,
виж, трепере то от мраз!
Кат се стопли, занеси го
пак при майка му тогаз.

Чуй как плаче тя за него,
как го сега тя милей!
То, дете, е гладно сега:
само с мляко то живей.

——————————

сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 3, 1 март 1919 г.

ДЯДОВАТА ВОДЕНИЧКА

Дядовата воденичка
дреме там самичка:
няма кой брашно да мели
за краваи бели.

Като лятос няма врява
да се чуй тъдява:
днес из вадичката глуха
вятър само духа.

—————————–

сп. „Светулка”, кн. 1, 1921 г.

ЗИМА

Сняг засипал
е дървета
по полета.

Няма живичка
душица
из горица.

Няма вече
тъй приятни
сенки лятни:

тежка зима
безотрадна
вече падна.

Вей фъртуна
мразовита
и не пита

дали имат
сиромаси
у дома си,

дали имат
в тез дни тежки
топли дрешки;

дали имат
за дечица
хляб трошица?…

—————————–

сп. „Светулка”, кн. 10, 1922 г.