СЛАБИТЕ
Край тях животът разгъваше примамни красоти.
Вървяха из шумните улици. Автомобилите се гонеха един след друг и отнасяха доволните чада на земята.
Те бяха двама. Една съдба ги свързваше. И двамата носеха трагедията на живота и чувствително усещаха нокътя на самотата и глада. И двамата се бореха за осмисляне на битието, но бяха безсилни да превъзмогнат съблазните.
Градът ги опи със своето сладострастно вино. Разгулната плът на жените отровиха спокойствието им. Плъзгавите пътеки на увличането ги отведоха в непрогледната яма на живота… И погинаха.
Шествието на парвенютата мина върху труповете им. Лачените обувки на доволните ги стъпкаха. Заличиха ги от лика на земята…
И светът си остана все същият.
Животът все така разкриваше примамни красоти, улиците шумяха, а слабите синове на времето погиваха безцелно.
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 515, 8.09.1930 г. Подписано - Ел Хоб.
