ЗА БЛАГОРАЗУМИЕТО
Благоразумна съм. От ей такава. Сериозна, разсъдлива, предвидима. Правилна. Благоразумна съм - като по дефиниция от тълковния речник: „Който обмисля добре действията си и не взема прибързани решения; разумен, разсъдлив.”
Благоразумна - добър ген и правилно възпитание.
Благодатно дете. Родителски благослов.
Благоразумна съм. Години по-късно обаче думата като положителна характеристика започва да предизвиква у мен напрежение. Някъде в гимназията или през студентските години в благоразумието ми се появява някаква пукнатина. Според околните, разбира се. Според мен самата съм си все същата - благоразумна. Но не, полека-лека започват да ме обвиняват, не си. Опитват да формулират - преплитат причини със следствие и анализират, анализират: прекалено емоционална и чувствителна, импулсивна и дори избухлива, наивна идеалистка…
А аз съм благоразумна. Защото вече мисля върху предлаганото ми като правилно възпитание.
Благоразумна съм. Защото вече виждам разминаването между постулати и ежедневни действия. Благоразумна съм, защото го посочвам - с благоразумната мисъл, че на човек понякога трябва да се помогне да коригира неволна грешка.
Благоразумна съм, мисля си. Добър ген и правилно възпитание.
Ала хорските характеристики постепенно ме тласкат към разсъждения в глобалния контекст на моралните категории: за правилното и неправилното, за доброто и злото. И най-вече - за тяхната интерпретация.
И мисля, мисля… С мисъл копая в смисъла. Отново протягам ръка към речника. Благоразумие, помня го, е „разум, разсъдък”. Разумът, продължават обясненията, е „ум, разсъдък”; разсъдъкът, от своя страна - „ум, разум”. Затворен кръг от синоними в тълковния речник. Ситуацията - патова.
Търся обаче смисъла. Търся го в носещите значението на думата корени и представки.
С „благо” всичко е ясно - толкова красиви думи!… С „добро”, поставено на първо място: благородство, благодарност, благоприличие, благосклонност, благонадеждност, благонравие…
И с разсъжденията във връзка с „раз” не е особено трудно: висша степен на проява на определено качество, помага речникът, простичко казано, познатото „най-”.
Дотук добре. Обаче! Триадата е „ум - разум - разсъдък”.
Действам методично. Умът (ясно - според речника!) е способност за мислене, познание, разбиране, възприятие, запомняне, обобщение; за оценка и вземане на решение. Като всяко определение, звучи сложничко, но не е - това за ума интуитивно всички го знаем. Прибавяме „раз-”, и какво се получава? Нещо от типа на „силен, голям ум”. Нали така?
Сега вече сравнявам двете думи с „раз-”. Друг речник, този път философски: не синоними - просто две нива на мисловна дейност. Разсъдъкът като по-низша форма се свързва със земното и относителното, а разумът - с абсолютното и безкрайното.
И така, обратно към благоразумието. Безкрайно възвишена философска категория, която разбирам като могъща интелектуална способност в името на доброто. Благоразумие. Философска категория, принизена до дребнава житейска характеристика. „Благоразумие” вместо по-правилното „благоразсъдък” - едва сега обръщам внимание, че според добрия тълковен речник „благ” е не само „добър”, но и „кротък, мил”.
Е, че сме кротки, кротки сме; че сме мили, мили сме. Сега по повика на модерните времена тези качества зовем толерантност. Да беше само към обратните, здраве му кажи! Да беше към циганите! Към садистичните убийци!
Да беше към глупавите и лъжливите! Толерантни сме към тези, които държава превърнаха в руина. Благоразсъдливо преценяваме, че така и така не можем да им попречим или да потърсим възмездие. Я налей една голяма гроздова!
Толерантни сме към тези, които изкривяват историята ни и обявяват езика ни за свой. Благоразсъдливо преценяваме, че силните са те и няма смисъл да се понапрегнем да се преборим. Я сега дай и шопската! Ха наздраве! Толерантни сме (колко интелигентно-чуждоземски!), благоразумни!
А неблагоразумните? До Дон-Кихотовци дори не ги издигаме - предпочитаме пренебрежителните сравнения от фауната: с бялата врана, с черната овца…
О, неблагоразумни Аспарух, решил да отстояваш шепа земя за народа си в сърцето на страховитата Империя. Неблагоразумни и вие, Борис и Симеон, манифестирали българското чрез книжовност и език. Неблагоразумни Петър и Асен, събрали парченцата от народността ни в държава. И ти, неблагоразумни Евтимий, с наука и талант осигурил духовната ни вечност.
Неблагоразумни, неблагоразумни!… Ясно е: Левски! Ботев! Ами Кочо?! Бенковски, Каблешков, Петлешков, Раковски, Каравелов, Петко войвода… Неблагоразумно осигурили ни спокойствието за днешното благоразумие!
Благородство, благодарност, благоприличие, благосклонност, благонадеждност, благонравие… Многобройни морални категории с „добро” в началото. Губим ги автоматично с непостигнатото истинско благоразумие. Но не ни пука „благодарение” на вродената ни благоразсъдливост.
Морал от филм, сниман край Босфора. Естетически еталон на индийски фалцетни мелодии и баклавени ханшове. Статукво на елит на силиконови плеймейтки и интелектуално извисяване с „Биг Брадър”.
Толерантни сме. Послушни. Предвидими. Благоразумни в нашата си интерпретация.
Наздраве, братя и сестри! И спокоен сън!
……………………………………………………………..
А аз, и днес неблагоразумната, се питам: Защо ли Паисий без всякаква деликатност ни нарече „неразумни”? И не неблагоразумни, не. Просто и разбрано без тълковен речник - просто неразумни.
Паисий? Твърде неблагоразумен!…
7.11.2017
