ПЕНЧО, БЕ, ЧЕТИ! ПЕНЧО НЕ ЧЕТЕ…
Ако спорим по въпроса какво ни е отнела демокрацията, винаги ще припомням, че най-много ми липсва опашката пред книжарници за книга… Сега да сте видели някъде подобно явление!
Явно потребността е поизчезнала…
Тези дни приключиха няколко странички от биографията ми със закриването на един щанд на книжна борса за разпространение на книги.
Затворих неуспешна страница от петгодишния си опит да бъда разпространител като едноличен търговец на книги. Предлагах произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Христо Смирненски, Яворов, Никола Вапцаров, Посланията на Васил Левски, сборници с вечните песни - над триста текстове на български песни, на сто руски песни, на стари градски и македонски песни…
Е, покрай тях предлагах и своите сборници с лозанки в единадесет поредни томчета, книги на други автори, детски книжки, поетични заглавия…
След като пет години отделях в разходите си сто-двеста лева от месечната си пенсия, за да покривам масрафа по опита за подобна книжна търговия, реших, че е по-добре някои от заглавията да подаря на читалищни и училищни библиотеки, отколкото да поддържам подобен неуспешен и непечеливш бизнес. Вече десетина читалища могат да потвърдят факта.
Ако предлагах кебапчета, бира, безалкхолни напитки по време на някои масови прояви, събори, митинги, нямаше да приключа с такова фиаско. Цената на едно кебапче бързо стигна и се изравни с цената на отделни книжки, които бяха на моята сергия.
И въпреки това се купуваха предимно месните продукти, както и алкохолът дори по време на пости пред стихотворенията и фейлетоните на Смирненски, пред „Тежко, тежко, вино дайте!!” на Ботев, пред кратките исторически послания на Апостола Левски, пред поезията на Вапцаров и Яворов, пред сборниците с песни…
Не упреквам никого за своя професионален провал, но има и други подобни търговци и дистрибутори на художествена култура, които ще потвърдят факта, че интересът към такива автори чувствително е намалял…
И не само от само себе си. Доста причини са повлияли за такава тенденция. Вече част от тези автори нищо не говорят на най-младите, дори някои от тях още да са в учебните програми на Министерството на образованието… И в семейството вече те не са приоритет… Читалищните прояви не са достатъчни, а на много места са и подценени вече…
Няма как да не заключа, че наистина пазарната икономика отблъсна потребителя от подобна литература, а повечето търговци не смеят да рискуват със закупуване на подобни заглавия, след като търсенето е изчезнало.
По едно време проф. Юлиян Вучков се опитваше сам да чете образци от тая литература от малкия екран, други телевизии епизодично внасяха скромни иновации. Дори четци от чужди посолства рецитираха пред микрофоните и камерите на някои телевизия български автори.
За Христо Ботев се сещаме понякога единствено около 2 юни, или в деня на рождението му, особено ако е кръгла годишнина. Така е и с Яворов, със Славейкови, с Вазов, с Апостола…
Христо Смирненски, Никола Вапцаров, да не говорим за Пеньо Пенев са затворени страници по време на демократичните промени в страната ни.
Сега ни вълнува предимно прословутото Европредседателство, годишнини от влизането ни в Европейския съюз, от членството ни в НАТО и така нататък…
А тези автори може би според мнозина са далече от подобни събития. И затова и отношението към тях е подобаващо…
Дядо Петко Славейков може би пак щеше да предложи на нов прочит или на второ четене: „Пенчо, бе, чети! Пенчо не чете…”, ако не към всички, поне към осемдесет процента от населението, измежду които не само че не могат да се подписват, но и да четат… А умеещите, дори вече са се отучили да посягат към подобна литература…
