ОРАЧ
ОРАЧ
Зората се тръпно пробужда
из кървав предутринен здрач
и в росна пътека повежда
към нивите тръгнал орач.
Той спира с лице към изток,
пристъпя до крайния слог,
с ръка си корава натиска
в земята железния плуг.
Редят се браздите безмерни,
разтварят се плодни недра,
зърната послушни и верни
закътват се в топли гнезда.
Земята сок ще им налее
и нивата клас ще даде,
а летният вятър ще пее
над златното житно море.
Орачът тогава ще жъне,
ще сбира насъщния хляб,
сърцето му в радост ще тъне,
че храни той целия свят.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 1, 1935-1936 г.
МОЛИТВА
Боже, що си в небесата,
да святи се име твое!
Изпълни с добро земята
и да бъде воля твоя!
Дай ни хляб, простор и слънце,
мир и обич за човека
и тогава ние всинца
ще те славиме до века!
Всемогъщи Боже мили,
протегни десница свята,
укрепи ни с Твойте сили
да запазим си земята!
Твоят дух над нас да свети
като слънце в небосвода!
Да пребъде с вековете
вярата ни и народа!
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 5, 1937-1938 г.
