Симеон Гатев

ЕСЕННА КАРТИНА

Чуваш ли? В гората
капят веч листата
с тих болезнен звук…
Орач в равнината
пръска семената
след железен плуг.

Небесата сиви
тегнат мълчаливи
и без слънчев лъч;
в тая скръбна есен
няма птича песен,
ни в гората глъч.

Над поля орани
орляк черни врани
вие се със грак,
сякаш предвещава -
зима наближава
и ще падне сняг.

Скита в планината
ден и нощ мъглата -
стадо без овчар.
Есенна картина
в нашата родина
пак е господар.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1934-1935 г.

ТАНЦ НА СНЕЖИНКИТЕ

Из простора,
без умора,
като перушинки,
танц подели
- чисти, бели -
малките снежинки.

От земята
вятър мята
техните сестри,
той ги пръска
и те лъскат -
сякаш са искри.

А когато
тоя вятър
свие си крилата -
те полека,
плавно, леко
кацат на земята.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 3, 1934-1935 г.

ФЕВРУАРИЙ

Ето дойде
Малък Сечко,
той пристигна
отдалече.

По поляни,
по баири
с вятър-свирка
той засвири.

От свирнята
като луди
заиграха
пеперуди.

Те застлаха
с черги леки
всички ниви
и пътеки.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 5, 1934-1935 г.

ЕСЕНЕН ДЕН

Есенно слънце
грее на двора;
облаци леки
плават в простора.

Тихо реката
песен ромони,
свеждат върбите
голите клони.

Те се оглеждат,
думи нареждат:
- Зима ще дойде,
зима студена,
тя ще разстели
бели къдели.

Пролет след нея
иде на смяна -
слънчева, китна,
бодра, засмяна.

Цветя ще цъфнат,
весели птички
ще се завърнат -
радост за всички.

Ветрец люлее
голите клони,
песен реката
тихо ромони.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 2, 1935-1936 г.

МОЛБА

Малкото поточе
цяла нощ клокочи,
моя сън смущава,
мира ми не дава,
чудни песни пее,
смей се и лудее.

Престани, поточе,
буйно да клокочиш,
твоят шум ми пречи
да заспя таз вечер!

… И поточето игриво
стана тихо, мълчаливо.

——————————

сп. „Детско знаме”, кн. 9, 1935-1936 г.

РАННА ПРОЛЕТ

Тая пролет
с вихрен полет
долетяха тук
върволици
пъстри птици
от далечний юг.

Теменужки,
цветни дружки,
цъфнаха завчас;
чуй - дроздове
и косове
пеят във захлас.

Планината
в долината
още в сняг блести,
и орачи,
и копачи
ровят първите бразди.

Всяко зрънце
иска слънце,
за да разцъфти.
До-ще лято
и полето
в песни ще ехти.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 6, 1935-1936 г.

СБОГОМ, ПТИЧКИ!

Есента без милост гони
към далечни небосклони
прелетните птици тук.
Дружно, на ята, се сбират,
дружно те летят в неспира
към далечни юг.

Над морета и пустини
техните ята ще минат
и ще кацнат морно там,
гдето цъфнали градини
с портокали и смокини
дремят в слънчев плам.

Скъпи гости, мили птици,
ваште дълги върволици
вече скриват се на юг;
само Врабчо сивопери
с пух-кожухче пак се пери
и остава тук.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1937-1938 г.