Иван Д. Христов

Стефан Северин е изтъкнат журналист, работил в национални и местни медии. Заемал е всички длъжности от репортер до главен редактор.

Автор е на книгата с мемоарни есета за видни български писатели „Огледало за обратно виждане” /2011/. „Фейсбук не е танго за двама” /2017/ е втората му публицистична книга, която излиза в реномираното издателство „Екобелан”- Асеновград. В нея авторът е събрал най-доброто от статусите си във Фейсбук.

„В тази книга - споделя Северин - тръгвам ОТ и стигам ДО. От първите седем години в нереалния свят Фейсбук до първите седем години в Полски Тръмбеж… Два свята, между които зрее огромна пропаст. В единия се взирах до заспиване в едрите звезди на Мизия. В другия с изтощени от взиране очи търся и сега зелените звезди на Фейсбук”.

Долавям лека самоирония в решението на автора да озаглави така книгата. В нея чрез сатиричния оттенък, прямотата на текста, Северин придава философска окраска и дълбочина на публицистичната мисъл.

Книгата е с подзаглавие „Случки, препирни и наддумки от първите седем години в социалната мрежа”. На пръв поглед нищо сериозно, зад тези наддумки се крие талантливото, завладяващо и сериозно слово на журналиста - публицист.

Стефан Северин нарича Фейсбук „всенародна школа по журналистика” и споделя пред читателя добрите и подмолните му страни: „Фейсбук не е танго за двама и това трябва да се разбере много добре. Фейсбук е народният площад, това е нашенският интернет. Хайд парк - стъпвай на пейката и говори, стига да има кой да те слуша. Фейсбук не е интимното общуване, това е публичното”.

Журналистът Стефан Северин, навярно е имал по пътя си трудни моменти и творчески терзания. Преминал през горнилото на живота, той е намерил своя ъгъл в духовното пространство, откъдето Истината, която изкрещява, получава своето най-гръмко и най-дълго ехо.

Учейки се от Алеко, авторът притежава таланта да сезира всички ония „петна по слънцето”, които присъстват във всяка епоха и са отражение на човешките страсти - лични, политически, национални.

Написаното от неспокойния дух на журналиста слово, осмива остро негативното и ретроградното, злободневните теми свързани с политически събития и конкретни действия на отделни лица във властта.

Авторът умее да критикува властимащите по свой маниер, да иронизира и себе си дори. Завладява ни носталгичната нотка на авторовите ретроспекции, уталожената с годините мъдрост, чувството за раздвоеност между социализъм и демокрация.

Публицистът е обособил своята книга в пет цикъла:”Ако Фейсбук изчезне”, „Най-жестоката прокоба на прехода”, „Като духахме таратора в „Работническо дело”, „Три планини за една песен”, „Огънят топли, но и изпепелява”.

Всеки, който следи изявите на Стефан Северин във Фейсбук не може да не забележи способността му да наблюдава политическия живот у нас, да откликва незабавно на случващото се, да влиза смело в спор със своите опоненти.

Това са реакции не само на журналист, но и на социален психолог и анализатор.
Първите три цикъла са написани в художествено - публицистичен стил. Сред тях се открояват със силата на посланията си текстовете: „Кой където свари, пише мемоари”, „Сексът и манджата при комунизма”, „С Тодор Живков в Стражица”, „Пловдив можеше да стане кървавия белег на демокрацията” и други.

Коварната прегръдка между народ и властници е станала толкова силна, че скоро няма да се наруши, защото както казва сатирикът Стоян Михайловски: „В царството на тиквите кратуната е цар”.

Съхранените спомени носят представа за пристрастията на Северин. Подбраните текстове са едновременно коментари на случващото се в политическия живот в страната ни през годините на социализма и дългия демократичен преход, както и портрет на отзвука моделиращ облика на твореца и духа на времето, което го вълнува. Остават спомените, а спомени като тези имат силата да не умират.

Последните два цикъла грабват читателското внимание със смислово - емоционалното слово, в което се оглежда и белетристичния талант на автора, особено в есетата: „Три планини за една песен”, „Старецът и манифестацията”, „22 стъпала надолу към живота”, „Зли дол - добрата територия на моето детство” и други.

Написаното от талантливия журналист е провокирано от паметта на сърцето му и показва важното и същественото, което заслужава да бъде споделено с читателя. Книгата ни убеждава, че Северин не е само непримирим публицист, но и талантлив разказвач със сатиричен поглед към живота.

„Фейсбук не е танго за двама” потвърждава, че още не е угаснал огънят на българския дух, въпреки историческите повратности, противоречивото и тревожно време, в което живеем. Все още има родолюбци, които не мълчат и бездействат, а с гражданска смелост и доблест поставят проблемите на днешния ден.

Колкото до Фейсбук и неговата роля в живота ни, ще повторя думите на Стефан Северин в епилога на книгата: „А Фейсбук ще ни изведе от мъртвите полета на отчуждението”.

——————————

Стефан Северин - „Фейсбук не е танго за двама”, ИПК „Екобелан” - Асеновград, 2017 г.