ЕДИН ЧОВЕК
ЕДИН ЧОВЕК
Мъжете груби плачеха без глас.
И вълк дори от мъка ще завие.
Един дървар умираше пред нас,
един брадясал балканджия.
Той пръв видя край падащия дъб
момичето
с очи като елмази.
И пръв подложи якия си гръб,
да го запази…
Заспал е сякаш, само че е блед.
Дори не знае,
че като герой умира.
А за една бразда срещу съсед
бе вдигал някога секира -
секирата, забита днес в пръстта…
Оплакваше го тихичко гората
и като жълти траурни цветя
над него падаха листата.
Мъжете груби плачеха без глас.
И вълк дори от мъка ще завие.
Един човек умираше пред нас,
един брадясал балканджия.
НЕПОСЯТОТО ЖИТО
Изровихме гърнето от земята.
Макар че беше девет лакти скрито,
не пазеше ни бисери, ни злато,
а просто почерняло жито.
Отпуснали колемите копачи,
сред мъртвото поселище стояхме
и мислехме за древните орачи.
И като древни мъдреци мълчахме.
Тракиец тук живял и сеел жито.
Но в кървав час от вражи меч посечен,
при семето, в развалини зарито,
стопанинът не се завърнал вече.
То чакало в тъмницата си яка.
Сънувало, че клас е разлюляло.
И виждайки нивя и слънце в мрака,
от мъка по орача почерняло.
И мъртви са завинаги зърната.
Мълчим, пред житото глави привели.
От Стражица повява тихо вятър
и разлюлява нивите узрели.
ГОЛГОТА
Братя българи, народе мили,
Възкресението е под въпрос!
Ако до Великден политическите сили
не се разберат кой да разпъне Христос?!
ДРАМА
Всеки за нещо се къса от жал
в смешната наша държава.
Кой съжалява, че не се наживял,
кой - че е жив, съжалява!
Драма след драма - под път и над път.
Дори политиците са се разридали!
Искат народа си да възкресят,
но не помнят къде са го закопали?!
