Христина Комаревска

***

Майчице, сенчице тънка,
бурени те покриват.
Идвам отново при тебе,
сляпа съм и не те чувам.

Лъжат ме сетивата.
Жива си, не разбирам
може ли зима и лято
във едно да откривам.

Черен път води до тука.
Къщата пуста. Чернило.
Газя земята, споря.
И тук те няма. Мъртвило.

Станахме двете връстници.
Майки с коси посребрени.
Щом притворя зеници,
аз съм Ти, Ти - отражение.

***

Тази любов не прилича на другите.
Тя е лице под качулка в дъжда.
Пърха сърцето й като на птиче,
счупило в полет крехки крилца.
Тя е неука, не й трябват думите,
лъгали дълго от страх за погром.
Нито палитра с боичките шарени
да си рисува дъга или дом.
Тая любов не прилича на другите.
Слънце в мъгла, без хоризонт.
Късно пристига като поука.
Вече разтапя студа-мастодонт.
Тая любов причудлива.
Бръчици смях.

***

Няма как
от нишката на Ариадна
стълба към небето
да си изплета.
Нейното кълбенце
да ме води,
а оттатък
да ме стигне
бащина ръка.
Погледът на татко
ме обича,
може би е
сила на кръвта.
Ролите отдавна
се смениха.
Мога само мълком
да крещя…

ФЛИГОРНАТА НА ТАТКО

Баща ми ме съветваше без думи.
Не вдигна и ръка, макар да имаше защо.
Когато си отиде, както и живя достойно,
флигорната му с него замълча.
Забравих я съвсем. В килера си стоеше,
помръкнала и с развъртян мундщук.
Поиска да я купи другоселец.
Извадих я от стария сандък.
Спонтанно дар я дадох, или накриво стъпих.
В калъфа вехнеше без никакъв живец.
Сега е като нова. И отново диша
от въздуха на младия свирец.

МИНИАТЮРИ

ЕСЕНЕН ВЯТЪР

Задява се с мен,
че сме близначки
с Есента.
Аз -
още в лятната си рокля,
тя - с циганското лято
под ръка.

СКЪПЕРНИЧЕСТВО

За миг се раздвоих -
Кое хвърчило
се рее по-високо в синева?
От ниското мечтата
пак е ниска.
И хоризонтът е черта.

СИТОСТ

Може и така -
капчица дъждовна
и една троха.
Врабешка съдба.

***

Сумите зли рекушират
в паметта.
Жива рана отварят.
Черна дупка в белите петна
на забравата.

***

Изтичах набързо за хляб
по чехли червени.
Трепкат като езици.
На пътя - агитка мъже.
Зачервиха се и ушите ми.

***

Колко висок е просторът?
Педята ми е мярка.
От пети до глава,
от глава до пети,
точно една сянка.