Иван Енчев

ЧУДО НА КРЪСТОВА ГОРА

Беше слънчев изгрев. Такава тишина, че и със запушени уши не можеш да заглушиш нейния светъл водопад! Изведнъж през затворения прозорец на манастирската стая откъм високата букова гора връхлетя гръмотевицата на една кълбовидна мълния. Беше мисълта за първия грях. Кукувица ли ми изпи акъла? Защо не я прокудих, преди да оскверня очарованието на тишината?!
Есен е, пък над стълбището покрай параклисите на Христовите апостоли току над Чудотворния кръст - връхлитат цял въртоп лястовици! Те нали отдавна бяха напуснали полето?!
А ето и няколко безименни птиченца! Подскачат от клон на клон сред есенния шумак - пъстър килим! Нито врабчета, нито синигери - по-светли и по-красиви!
Тези необичайни птици дали не са слънчеви зайчета от душите на безименни светци?!

ЕДИН КОМАТ ХЛЯБ

Някой подхвърли на уличното куче комат хляб. Кучето го подуши. Дори не го близна. Припна встрани, сякаш се обиди на благодетеля си. Долетяха няколко градски свраки. Боднаха с клюнове комата оттук-оттам и отлетяха. Спуснаха се 5-6 училищни гълъби. Клъвнаха хляба като на детинска закачка. Отлетяха и те към високите сгради. Дим да ги няма! Скупчиха се върху комата ято скитащи врабчета. Клъвнаха по някоя трошица, сякаш опитваха горещ картоф. И те се юрнаха към клонака на ниските липи, но не кацнаха там. Отпрашиха на възбог из небесата да гонят вятъра на надеждата. Той кълвеше крилете им като рояк весели стършели.
Пристигна опърпан мъж - раб божий! - и се спусна към неочакваната плячка. Грабна стръвно сухия комат хляб. И както го държеше, се прекръсти с две ръце. Захапа го. Ръбаше го с едрите си щърбави зъби. Само прегладнял циркаджийски кон захапва тъй сладко ябълка от ръката на своя дресьор с камшик.
Всичко туй се случи в самия център на областен град в сърцето на България. Защо не беше сън, защо???

В РОДОПИТЕ

Селото - мъртво, пък гробището живее?! Сред християнските гробове с каменни кръстове от време оно току се изкамаряват нови! Много старци, преди да починат по градовете, със сълзи на очи се молят на чедата си да ги погребат в старото българско гробище до гробовете на техните родители. И така някогашното православно село продължава да живее само с гробището си!
По тези краища първата дума към всеки пришълец не е на български език. Жална ти майка, Българийо!

2016