Анжела Димчева

Всеки исторически сюжет е предизвикателство - и за автора, и за читателите, когато става дума за неговото преразказване от съвременни позиции.

И ако за някои исторически фигури, царски особи, легендарни пълководци или митични същества са написани десетки произведения от Ренесанса до днес - романи, поеми, пиеси, и оперни либрета, то за тракийския вожд и впоследствие гладиатор Спартак се появява белетристична сага чак през 1874 г., когато италианецът Рафаело Джованьоли създава романа си „Спартак”.

Осемдесет години по-късно американецът Хауърд Фаст написва новелата „Спартак” (1954), по чийто сюжет през 1960 г. Стенли Кубрик режисира филмов екшън с участието на Кърк Дъглас в ролята на Спартак. Филмът се превръща в световна сензация и донася още през първите години рекордни приходи от 60 милиона долара на създателите си.

Очевидно драматичната и пълна с героизъм фигура на роба-пълководец, дръзнал да се изправи срещу най-могъщата армия на древността, генерира лавинообразен интерес, защото в началото на 21 век се появяват още американски екранизации (2004, 2010), както и роман от Владимир Цонев (2009) у нас.

С какво романът „Спартак, гладиаторът” (2017) на Павлина Павлова се отличава от досегашното обговаряне на темата? Самият обем от 470 страници вече говори за дълбочина, за търсена и намерена диалогичност из историческия лабиринт. Защото самото написване на такава обемна книга вече предполага, че авторът се е посветил с цялото си същество на избраната тема.

Повествованието в този нов текст не разчита само на епичност и баталност на бойните сцени, нито на плоско героизиране и драматизиране - чрез описание на тактика, кървави бойни действия, безгранична смелост, любовни сцени или задкулисни игри в гладиаторската армия.

Разказваческото майсторство винаги си личи по многопластовостта на фабулата, по разнообразието на подтемите и пренасянето на фактологията в достоверно емоционално-психологическо поле.

Авторката е омагьосана от величавата фигура на гладиатора Спартак, но акцентът в образа му е поставен върху тракийския му произход. Оттук нататък вече художествената условност навлиза в пределите на митологичното, функцията на словото не се изчерпва с описателността на очевидец-разказвач или с търсен метафоричен и игрови ефект.

Между градивните елементи на фабулата се вмъква един непрестанно звучащ философски пласт: за квалитативната разлика между бог и човек, за обожествяването на природата чрез митологията, за силата на традицията, за родовата и историческа памет, за таланта и величавата роля на тракийския етнос - така пренебрегван от европейските историци векове наред.

Павлина Павлова притежава уникално въображение, чиято основа вероятно се подхранва от лирико-фантазния й натюрел, видим в нейната поезия (тя е издала над 30 стихосбирки). В прозата нейните сюжети се градят на принципа на спираловидното наслагване - на разказ в разказа.

Така е и в този роман. Някак между другото, през спомените или диалога на героите читателят научава важни исторически факти, които преобръщат представата за нас самите - наследниците на десетките тракийски племена, обитавали нашите земи преди повече от 2 хилядолетия.

Чрез новия роман „Спартак, гладиаторът” читателят се образова по отношение на кой знае защо заличени от родното образование факти: тракийските езически богове предхождат с векове гръцките по техния генезис, християнската религия с нейната обредност преповтаря на практика цикличността на ритуалите, изпълнявани от тракийските жреци, както и фактът, че християнството е възприело битово-делничните обичаи на обикновените тракийци: ритуалите за Великден, Гергьовден, Еньовден, Спасовден, за изработването на мартеници, за кукерите и нестинарките - всичко това са тракийски обичаи, запазени до днес в българската памет, без значение на вливането на славянска и прабългарска кръв в създаването на Първата българска държава през 7 век.

Очевидно мощното влияние на тези традиции не е могло да бъде изличено нито от прабългарски и славянски нововъведения, нито от 5-вековното турско робство.

Авторката привежда доказателства, че добре познатата от нас гръцка митология е почти изцяло копирана тракийска, с малка промяна на имената, а гърците са се заселили на Балканите векове след разцвета на тракийските царства и тяхната култура.

Действието в романа се развива през 1 век преди новата ера, но в подпластовете на повествованието авторката ни запознава с поразителни факти: съществувала е тракийска писменост, документирана в уникалната златна книга на Орфей, от която именно гърци и римляни заимстват знаци за собствените си азбуки - самият Плиний Стари записва как пеласгите (тракийци) са занесли преди хилядолетия азбуката си в област Лациум (до Рим).

Това е само малка част от множеството вмъкнати допълнителни акценти, които градят самочувствието на Спартак, повел своята армия от роби към свободата и увековечен с прозвището „Новия Ханибал”, както и с фразата „Спартак е пред вратите на Рим!”, изричана с ужас от римските сенатори.

В същото време Павлина Павлова е съумяла да изгради пълнокръвен образ на героя си: романтичен, силен, с красива осанка мъж, който притежава и човешки слабости, но любовта и свободата са неговия личен култ и именно чрез демократичността на своето командване, чрез личния си пример в боя и загриженост за всеки свой боец той успява да постигне по-величави победи в сравнение с всички предишни легендарни военачалници, побеждавали Римската империя години назад.

Но това не е случайно - тук говори генетичният код, траките са сред непобедимите бойци, обучавали се в римските легиони на Сула и неговите предходници.

Очевидно влиянието на траките в политико-културната ситуация на Балканите и в цяла Южна Европа е трудно да бъде измерена от съвременна гледна точка, поради ликвидирането на Александрийската библиотека, на унищожаването на десетки процъфтяващи тракийски градове и светилища, формирали най-древната цивилизация в Европа.

Писателката е подходила съвестно към историческата фактология, селектирала е невероятно количество историко-биографични материали, за да бъде прецизна в имената на римските пълководци, в топонимията, в хронологията на събитията, в специфичните латински наименования на оръжията, строежа и йерархията в римското общество, незавидното положение на робите, разточителствата на патрицианските семейства, военните атрибути и битови принадлежности от тази епоха.

И ако италианецът Джованьоли изобразява величието и падението на Римската империя с подробности от живота на патрициите, а образът на Спартак е видян по-скоро от романтична гледна точка, то Павлина Павлова всъщност гради основните си идеи, базирайки се на тракийската история и митология, използвайки мъдростта на Орфей, Соломон, Питагор и Платон.

Нейният авторски глас звучи силно в подсъзнанието на героите - Спартак, сестра му Мирца и любимата му Лаодика, влизайки в директен спор с постулати от масовизираната литература - най-вече по отношение на гръцката митология и история.

Описаните победоносни битки са много - срещу гладиаторската армия в продължение на повече от три години десетки пъти се изправят най-видните римски пълководци: Марк Теренций Лукул, Гай Касий Лонгин, Публий Вариний, Марк Лициний Крас.

А накрая сенатът изпраща прославените легиони, водени от Помпей Велики и Марк Теренций Варон Лукул. От 77 избягали първоначално гладиатори армията достига 120 хиляди обучени войници, но нейният път е осеян с жестокост, кървави сцени, коварства, смели тактически ходове.

Във фона на смъртта прозира някаква извънчовешка поетичност, която авторката деликатно вплита - в любовни и природни сцени, защото никога смъртта не може да бъде по-силна от жаждата за живот.

Който се интересува от военните аспекти, няма да бъде разочарован. Тук ще намери анализ на тактическата схема на всяка битка, както и начина за далновидното изграждане на армията на Спартак, формирана от корпуси и всички необходими помощни звена. Тук дори читателят ще разбере как да стреля с катапулт и други антични оръжия.

Но аз бих определила романа „Спартак, гладиаторът” като енциклопедия на сравнителната митология или лиричен трактат за вечното познание, защото сред страниците ще научим много за древните учения на Вавилон, Египет, Фригия, Персия, обхващащи не само митологичното съзнание, но и лечебни практики, поезия, астрология, социално общуване, хранителни специфики.

Често авторката се позовава на Соломоновите притчи, прави препратки към Омировите епоси „Идиада” и „Одисея”, вмъква известните сентенции, принадлежали на Орфей, който тук е описан като цар, жрец и религиозен реформатор.

Точно Орфеевите мистерии и афоризми движат мисълта на Спартак и ръководят всяко негово действие. На практика те са негова лична философия: „Светът на живите е огледален образ на небесната хармония” и „Помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички!”

Ето и думи на Спартак, които се врязват в съзнанието на читателя веднага: „И тогава си дадох сметка, че не можеш да освободиш някого, който не иска да бъде свободен, който не е осъзнал, че свободата е отговорност да поемеш живота си в свои ръце. Свободата насила не се дава, за нея човек се бори всеки ден и нощ.” Не разпознаваме ли в това личностно верую на въстаналия роб заветите на Левски почти две хилядолетия по-късно?

Очевидно Павлина Павлова търси спираловидната конструкция, която да обедини идея - сюжет - персонажи. Романът й започва с мотото „Докато има птици, все ще гледам към Земята с техните очи” и завършва със същата фраза, изречена от несломимия и свободолюбив тракийски дух - като завет към поколенията.

В биографията на Павлина Павлова фигурират 58 написани от нея книги, издадени от различни издателства в продължение на 30 години. Една част от тях са стихосбирки за деца и възрастни, но поне половината са белетристични произведения в най-различни формати: разкази, повести, романи - в техните разновидности - исторически, научнофантастични, документални, криминални, приказни.

От октомври 2017 по книжарниците може да се купи и нейният най-нов криминален роман „Татуировките на смъртта”. От пролетта на 2017 г. романът „Спартак, гладиаторът” е издаден три пъти само за половин година.

Очевидно днешните читатели са привлечени от темата, но и мълвата за това интригуващо историко-приключенско четиво се носи в социалните мрежи, а заглавието вече няколко месеца е сред най-продаваните книги в класацията на „Хеликон”.

Умира ли Спартак в края на романа или не? Това читателят сам ще разбере, защото си заслужава да прочете до края този великолепен, лирико-философски епос. Драмата на идеите тук е силна колкото драмата на победата и поражението.

А актуалността на посланията могат да бъдат твърде полезни на съвременните диктатори, президенти и всякакви управляващи, ако в алчността си за господство над други народи се замислят над кънтящата фраза, достигнала до нас от безсмъртното слово на Орфей: „Земята може да се завладее с лира, а не с меч!”…

Павлина Павлова, „Спартак, гладиаторът”, роман, изд. „Български писател”, 2017.