СИРОМАШКА ПЕСНИЧКА
СИРОМАШКА ПЕСНИЧКА
Капят, капят листата,
прецъфтяват цветята.
Бягат, бягат птичките -
ще си идат всичките.
Ще останат еднички
врабченцата, горкички -
да се гушат в стрехите,
да обират трохите.
Па ще духнат ветрове,
ще захванат студове,
ще се спуснат и мъгли,
дъжд и сняг ще завали…
Блазе тогаз томува,
който добре зимува -
с топли дрехи облечен,
край огъня припечен.
А в нашата печица
няма дръвце клечица;
дрехите ни изтрити,
обущата пробити.
Затуй, Боже, ти кажи -
лятото да продължи.
А зимата - не кани
даже - съвсем я махни!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1926-1927 г.
ВЕЛИКДЕН
И ето, над света
застана Пролетта…
Пристигна тя прекрасна,
пристигна в утро ясно.
Над градове, села,
повяха две крила,
и поглед син надникна,
и глас незнаен викна:
- Хей, стига зимен сън!
Виж, чудо става вън!
Цар Слънчо, в златна броня,
препуска огнен коня,
запали се небето,
разцъфна се полето,
не млъкна във леса
на птиците гласа.
И чуй! - Христос възкресе! -
в света се вест понесе…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1926-1927 г.
ЗВЕЗДИЧКИ
Ще се вдигна на пръсти,
ще протегна ръчичките
да достигна в небето звездичките.
Да ги пипна, да видя
дали са те свещички
или хиляди божи очички.
Вятър духа - не гаснат,
цяла нощ не заспиват,
а от слънцето бърже се скриват.
Где отиват - не зная,
цяла вечер се чудя -
и от чудене - сутрин се будя.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 20, 1938-1939 г.
