СНЕЖИНКИ
СНЕЖИНКИ
Като леки пеперуди
хвъркат палави и луди -
от небето долетели -
рой звездички сребро-бели.
Кичат вредом те земята,
кацат леко на децата -
те по бузките червени,
щипкат устните засмени;
като че ли искат те
всяко срещнато дете
да поздравят в тоя час,
че пристига дядо Мраз
в свойта ледена кола
тук на нашата земя.
——————————
сп. „Православно християнче”, кн. 4, 1936-1937 г.
ВЕСЕЛА ГОСТЕНКА
Във гората слезнала е боса
в кошничката с розови цветя
и целува Пролет светлокоса
всеки стрък поникнала трева.
После леко в ручейчето спира,
що се плиска, пее и звъни.
На ветреца палав и немирен
приказчици пролетни реди.
Над полята плодни се затичва
и развява слънчева коса,
всеки синор с макове окичва,
всяка стъпка с пролетна трева.
На селяка весело заскитал
във нивите песен звучна пей
за обилен плод и дни честити
и в надежди сладки го люлей.
При овчаря спира, що надува
свирка, стадо весело повел,
и му казва: „Няма да гладува,
златен посев който е посял.
Във нивята люшка буйно жито
и целува зърнести чела,
и причаква хората честити
да потеглят с тежките кола.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 6, 1937-1938 г.
МАРТЕНСКО СЛЪНЦЕ
Слънчице ле мило,
де се беше скрило,
де си зимувало
и къде си гряло?
Ето вече тука
чака те капчука,
също като живи
чакат всички ниви
редом на редици
с есенни пшеници,
да се залюлеят,
песен да запеят,
радост да раздвижи
всички бедни хижи,
песен да огласи
всички сиромаси.
А децата всички
волни като птички,
с тебе да се кичат,
че те най обичат!
Слънчице ранило,
слънце златокрило,
нийде не пътувай,
тука си зимувай!
——————————
в. „Славейче”, бр. 7, 1939-1940 г.
РОЖДЕСТВО
Тъй и някога е гряла
вред земята побеляла
и по горската пътечка
всяка шумка, всяка клечка,
е покривал бял и мек
до колене пухкав сняг.
Като днеска и преди
грели сребърни звезди,
а край вадичките малки
имало безброй пързалки.
И в затрупаните къщи,
като бучки захар същи
в равнината кротко спали.
И тогава Бог запали
Витлеемското светило,
като алено кандило.
То огря във всички сгради
и на хората обади,
че роди се на земята,
както сутрин светлината,
сред тъма и мъка тежка
Бог на правдата човешка.
——————————
в. „Славейче”, бр. 4, 1942 г.
БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ
На цял народ си скъпа,
че в кърви те окъпа.
Във всяка шепа пръст
намирах прах и кръст
от нашите войници,
летели като птици.
Дърветата дори
по друми и гори
за него са светини.
През робските години
умряха там безброй
хайдути и герои.
По теб нашир и длъж
със сълзи като дъжд
те квасеха години
и роби, и робини.
Народът е готов
със песен и любов
по нашите балкани
юнашки да те брани.
——————————
сп. „Орле”, кн. 1, 1943 г.
