ПЕС ОТ ЕС
Един опозиционен, политически лидер, след като мислил-мислил, как да впечатли своите съпартийци в острите дискусии срещу управляващите, решил да си купи куче.
И то не какво да е куче от наш кучкарник, а умно куче с европейски сертификат. Възпитано не само да лае и души, а и да говори! Макар членоразделно, но… разбираeмо.
И се заел незабавно с обучението на кучето за своя план.. Уредил си цял месец неплатен отпуск, наел изоставен физкултурен салон в някакво планинско село, заредил се с провизии, с педагогически средства и започнал дресировката на ПЕСА.
В духа на гръмогласните обиди в парламента и телевизионните студия, в уличните демонстрации, където политиците се замервали с какви ли не развалени плодове, зеленчуци и каруцарски епитети.
И така, стигнахме до гениалното ексцентрично хрумване на човека в усилията си да превъзпита по български своя ПЕС от ЕС. Не само как и срещу кого да лае, но и какви членоразделни думи да излайва на висок глас: „У-у-у!… Пре-дател”!, „Ос-тав-ка!”, „По-зор!..”, „Шар-ла-тани-иии!”
За онагледяване и запаметяване новите знания на кучето, стопанинът му предварително се бил снабдил с малки и големи фотоси с образите на своите най-върли политически опоненти, подредени в стройна редица покрай дългата стена на бившия физкултурен салон.
След като изричал в ушите на кучето най-разобличителни слова и факти за реалния човек в рамката на изображението, показвал как трябва да се лае срещу него, с какви думи да се компрометира всяка негова публична изява.
Умното куче така перфектно си научило урока, че дресировката му завършила предсрочно. Прибрал се човекът в столицата, тъкмо когато получил покана за участие в поредния прием в Министерския съвет по случай годишнината от националния празник.
Поканата била всъщност за традиционната, държавна шведска маса с ядене и пиене нон стоп, с продължение в нощния бар! След шумни разправии с охраната, спешни разговори и ходатайства по джиесеми и полицейски радиостанции, и най-вече след визуалния преглед на всички документи на умното, говорещо куче, подписани и подпечатани от съответните служби на ЕС, ПЕСЪТ бил допуснат в ресторанта, но на една от крайните маси, редом със своя нов стопанин и съпругата му.
Когато всички ВИП гости от управляващата и опозиционната коалиция заели местата си и тържествената вечеря била открита с кратко слово от премиера, опозиционният лидер се надвесил над кучешката глава и попитал шепнешком:
- Виждаш ли ги… ония от фотосите!
- Да… Виж-дам ги, гос-под-арю.
- Ее!?… Хайде, започвай да лаеш… както съм те учил!
Но кучето само гледало към официалните маси и упорито мълчало, докато съвсем изнервило стопанина си:
- Хайде бе, какво ти стана!?… Езика ли си глътна?… Започвай да лаеш срещу ония… да скандираш!… Нали се разбрахме да им провалим приема!… Управлението!…
- Не… не мога…господ-арю! - казало най-после кучето и добавило. - Ами че те… всич-ки се сме-сиха!… Ядат и пи-ят като нераз-делни при-ятели? Някои да-же се прегръ-щаха пре-ди да седнат! На ко-го да лая!?
