ПРИТИХНА БУРЯТА…
сонети
***
Притихна бурята. Небето сиво
все още плаче свъсено над мен.
Измокрен цял, но със сърце щастливо
вървя по плажа пуст, обезлюден.
Прелитат с крясък чайки ужасени,
кръжат край стълб с издигнат черен флаг.
Залутан сред вълните разгневени,
се мярка подранил сърфист смелчак.
Реве и стене океанът кански,
от вятър шибани вълни гигантски
със трясък се разбиват о брега;
далечен грозен тътен отшумява…
Кой е могъл да сътвори такава
мъжествена, сурова красота?!
2013 г.
***
Седя на пейка в парка в майски ден,
припича жарко слънцето над мен -
лъчите му са извор лековит
за болните ми стави от артрит.
И дишам волно въздух чист и свеж
с отпуснати гърди на здрав младеж,
и упоен от мирис на цветя,
в блажена полудрямка се топя.
Приятно ми е да седя така,
на птиците да слушам песента.
С очи, все още жадни за живот,
да гледам синкавия небосвод.
Защо не мога времето да спра,
по-дълго да се радвам на мига?!
2011 г.
***
Навън е есен. Вятърът свисти,
цигулка сякаш свири в тъмнината.
Лежа и слушам, примижал с очи,
мелодията близка и позната.
Привижда ми се моят роден край.
Селяци пир пируват и гуляят -
празнуват гордо щедър урожай,
до късна нощ се веселят, играят…
На сутринта зора щом зазори,
на лов потеглят хрътки и ловци -
стрелба… гонитба… и трофей чудесен!
…………………………………………………
Вивалди свири вятърът в дъжда
и аз в блаженство райско се топя
под звуците на дивната му “Есен”.
2013 г.
***
Видях в небето падаща звезда…
Тъга ме жегна в чудната омая:
един живот е грабнала смъртта,
една душа е литнала към Рая.
Но древното поверие гласи,
че ако в този миг на съзерцание
успееш да поискаш нещо ти,
ще се изпълни твоето желание.
И си помислих: близо е деня,
когато тъй и с моята душа
една звезда ще падне от небето…
Ала в мига съдбовен, пожелан
ще се превърне в дело нечий блян.
И ми олекна някак на сърцето!
2011 г.
***
Защо ме будиш, гургуличке мила,
защо не ме остави да поспя?
Плътта ми в полудрямка се е свила
и се разтапя в леност и нега.
Почивка от години аз не зная,
като подгонен ставам в шест часа,
работя още и не виждам края -
едва ли в близко бъдеще ще спра.
А птичето, в усмивка засияло,
ми заговори с мил човешки глас:
“Дошло съм рано, да ти кажа аз,
че вън е ярко слънце заблестяло.
Излез, порадвай се на пролетта!
За теб последна може да е тя!!!
2011 г.
***
Пчеличка прелетя край мене,
из въздуха се завъртя
и кацна някъде с жужене
в лехата с цъфнали цветя.
Гадинка мила, работлива,
покой не знае нито ден.
Събира волна и щастлива
за своя господар полен.
Не го съзнава, тя, горката,
че е робиня по съдба
с фалшива, мнима свобода…
Не съм ли аз като пчелата -
съвременен модерен роб,
слугувал чак до своя гроб?!
2011 г.
***
Събуди ме сред нощ неистов смях -
едва ли не акъла ми изкара;
след кратък размисъл се осъзнах,
че в същност беше “смях” от кукабара.
Звучеше хем познат, хем някак чужд -
богата сакадирана каскада…
За пръв път спяхме в австралийски Буш
и бе за нас голяма изненада.
Блестяха ярко южните звезди.
От близки и от по-далечни гранки
“звъняха” нежно птиците-камбанки
и хор от кукабари огласи
земята до небесните простори,
и ехото със смях му отговори.
2010 г.
***
Бях болен. Цяла седмица лежах
като парцал в леглото по принуда.
Причината така и не узнах,
дали бе летен грип или простуда.
Измъкнах се навън, измъчен, стар,
на припек седнах в пъстрата градина;
пчеличка бръмна в полет за нектар,
пропя гугутка… Самолет премина.
Съвзех се. Стихна моята печал.
Сърце ми лудо щастие изпита
при мисълта, че пак съм оздравял
и съм отложил райската “визита”.
О, колко те обичам, Земен свят!
Как времето да превъртя назад?!
2012 г.
***
Не знам какво си - Бог или Природа,
по твой закон и воля остарях;
едва от костно-ставни болки ходя,
гърдите ми са станали на мях.
Една последна радост ми остана -
да съзерцавам този хубав свят,
да гледам залеза над Океана
и тихия вечерен звездопад.
О, колко прелест лъха от цветята,
на птиците от пъстрите пера!
И как след летен дъжд блести дъгата!
И как се люшкат зрелите жита!
Без ред отнемаш сетивата ти -
очите най-накрая ми вземи!
2011 г.
***
Тя като сянка покрай мен премина -
за миг ми заприлича на врабче
с проскубана и мокра перушина,
с отпуснати, прекършени криле.
Накуцваше с бастунчето, сиротна,
на две превита - явно бе под стрес,
но роклята й модна бе страхотна,
прическата, обувките…- финес!
На младини ще е била красива.
Кой знае - и богата, може би.
След нея със въздишка похотлива
мъжете са обръщали глави.
Приличаше на птица наранена,
но горда и с достойнство. Несломена!
2012 г.
***
Веселят се на плажа в слънчев ден
младежи и девойки полуголи.
Телата бодри, свежи, с бронзов тен,
не знаят що са старчески неволи.
На пейка седнал, сякаш призрак ням,
на младостта им дивна се любувам,
а те не подозират, че съм там -
аз, старецът, за тях не съществувам.
Деца! Познали обич, страст и грях,
нехаете вий в дръзкия ви полет,
че младостта е крехка и ранима…
И аз бях млад и здрав, но не разбрах,
кога и как житейската ми пролет
след кратко лято, стана есен, зима!
2009 г.
