Лозан Такев

Песента носи знака на времето, в което е родена. И сега по идея на Михаил Белчев на 11 ноември голямата зала 1 на Националния дворец на културата ще събере два-три часа песни - неостаряващи хитове на 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години. Над двадесет от най-популярните български певци ще излязат на една сцена да припомнят на зрителите паметта на тяхното време.

И това ако не е истински песенен референдум за същото време, референдум, който ще даде отговор защо още публиката се вълнува и обича тези свои обичани песни!..

Тук идват на помощ думите и изреченията, изречени от Михаил Белчев в едно вестникарско интервю с отговора защо се слушат и обичат тези песни: „С много от тези песни хората са се обичали, обичат се и ще се обичат, защото са оставили своя малък белег в личния им мир. Затова тези песни ще пребъдат.”

А аз бих добавил, че тези хора не са и подозирали, че един ден едни вредни и доморасли политици ще обявят и узаконят същото това рождено време на хитовете през шестдесетте, седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години за престъпно.

И ще влязат със взлом в техния личен мир и от екрана постоянно ще им натякват, че са съучастници в престъпния период, щом още купуват билети и ходят на подобни концерти, пеят и плачат за същото това време, изпитват носталгия към него.

Една вечер дори слушах как Орлин Горанов с носталгия говореше за прекрасното си детство през същия период. Какво детство, какви песни, каква „Бодра смяна”, бе, Орлине! Ти не знаеш ли, че си живял в престъпно време? Ти не признаваш ли, че по закона си живял в мракобесие, в нищета, в насилие с пороците на социализма! Живял си и ти в престъпния период между 1944 и 1989 година…

И сега ще ми излязат в НДК, където утре ще заседава българското Европредседателство, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Кирил Маричков, Маргарита Хранова, Силвия Кацарова, Стефан Диомов, Нели Рангелова, Михаил Белчев, Йордан Караджов, Хайгашод Агасян, „Сигнал”, Веселин Маринов и поне още толкова познати и любими изпълнители да ми припомнят тези престъпни години!?А дали няма и някои от авторите на този закон да дойдат в залата на концерта и заедно с останалите да ръкопляскат, да пеят просълзени от същата тази носталгия!?

Преди години, когато издадох популярния сборник „Вашите песни без ноти”, където бях събрал текстовете на над триста български вечни песни, ме поканиха в предаването „Чай” и Драго Драганов с любопитство ме попита как съм могъл да съставя такъв сборник, в който се редуват партизански песни с „Драгиева чешма”, или „Комунисти, комсомолци, пионери” със „Заспали чувства” и неговият редактор хвърлил небрежно с омраза книгата.

Та, може ли да се мрази песента, попитах в директното предаване Драго. Не ти харесва, отминаваш, пееш следващата… Песента е памет, песента е живот. Песента е минало, което има и бъдеще…

Но сега наистина става дума за една истинска носталгия към хубавата българска естрадна песен, която почти тридесет години след началото на прехода и промените не променя партийната си принадлежност - обичта на публиката.

Защото както написа точно Иля Велчев, и още по-точно и завинаги изпя Емил Димитров: „Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш, идваш при нас…”

Успех, Мишо! Жалбата за младост е жалба по хубавата песен, която ще има своя истински празник и своеобразния си най-емоционален референдум на 11 ноември в НДК в София… А надявам и своите бъдещи балотажи в други зали и в други градове.

П.п. Написано нарочно в Деня на будителите,1 ноември, 2017 г.