ЖИВОТЪТ
Понякога споменът ме връща към нещо, случило ми се преди много години…
На някаква гара съм. На перона, близо до мене, мъж и жена си говорят. Говори по-скоро жената, а мъжът, видимо по-възрастен от нея, слуша. Дочувам го да казва: „Животът е сериозно предприятие“.
Тези думи тогава ми прозвучаха странно… Не исках да приема, че животът е предприятие… Тоест сграда, в която се произвеждат предмети…
Сега обаче все по-често си спомням думите на мъжа…
Разбирам, че животът предполага най-вече да му придадеш смисъл… Като предприемеш едно или друго…
Навярно това е искал да каже мъжа с думите си: „Животът е сериозно предприятие“.
