ТЕ
на Георги Драмбозов
В неофициално мазни пози,
в свръхофициални писмена -
шетат празноглаво и помпозно
постни постмодерни имена.
Зинали - едни такива сиви
като молци, а пък пакостливо
вдигат шум, та чак хвърчат искри -
кряскат по фейсбуци и площади:
„Дайте слава! Давайте награди!
Щем богатства! Щеме и пари!”
Дават им. Тлъстеят. Плешивеят.
За копаня нобелова блеят
и за друго си не дават зор.
Апропо, годините се нижат,
а те още стихокаканижат,
сиреч, още произвеждат тор!
Ни сме лоши хора, ни пророци,
ала те са днес във всеки процеп,
всяка дупка и университет.
А народът все очаква нещо -
я идея, я паница леша -
жило даже, ако няма мед.
Цял живот човек да си драмбози,
те ще са и слънце, и луна…
В неофициално мазни пози,
в свръхофициални писмена…
