ЦЕННА МОНОГРАФИЯ ЗА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ
Надежда Бонева е автор на дисертационния труд „Константин Величков и италианската литература”, на стихосбирките: „Страхът от самотата на щурците” /2006/, „Любовен дует” /2009/, на други две стихосбирки на италиански език /2007 и 2009/, „Нежността на утрото” /2015/ и романа „Едно лято в Париж” /2014/.
Бонева поднесе на читателите новата си книга „Непознатият Константин Величков”/2017/, с подзаглавие „Константин Величков и италианската литература”, която излиза с финансовата подкрепа на Община Пазарджик по повод на 110-годишнината от смъртта му.
В качеството си на дългогодишен университетски преподавател по антична и западноевропейска литература, д-р Надежда Бонева посвещава своята научна монография на естетиката на К. Величков, отдал много от творческите си сили на италианската култура и нейното влияние в следосвобожденска България.
Литературното изследване на такива творби, изисква освен талант, но и здрава, морална и гражданска позиция, каквато авторката притежава. Книгата написана интригуващо откроява каузите, доблестта и високата ерудиция на Константин Величков /1855-1907/, роден в Пазарджик, известен книжовник и обществен деец - поет, писател, преводач, художник, с възрожденски идеали и европейска култура.
Той е значителна фигура, която активно участва в сложния процес на промяна и европеизиране на културния живот в България след Освобождението, като строител на много духовни мостове. Негови са актуалните и днес думи:
„Истински напредък има само там, дето се свързват у него в хармонично и неразделно цяло моралните блага с материалните, благата от духовен успех, с благата от икономическо благосъстояние”.
Надежда Бонева детайлно разглежда литературния портрет на Константин Величков, с една завидна дълбочина на критичната мисъл, убеденост и доказателственост при разкриване на литературните факти, свързани с творчеството и италианските културни и литературни връзки на писателя.
Обхванала е целия идейно - художествен свят на Величков, неговата творческа, преводаческа и разнообразна културно - просветна дейност. Авторката става съпричастна и към естетическата и гражданската му позиция.
Увлекателно и подбуждащо читателския интерес е литературното изследване на Бонева, както и отразяването на малко известни факти от художествения път на Величков. В този смисъл запомнящи са и акцентите в книгата: „Мястото на Константин Величков в италиано - българската културна традиция”, „Идейно - художествените особености на „Писма от Рим”, „Преводите на Константин Величков от италиански език и други.
Според професор Христо Трендафилов книгата на Надежда Бонева за Константин Величков „е несъмнен принос в изследването и популяризирането на този заслужил и недостатъчно изучаван наш писател, който има своето значение за по-широко осветляване на българо-италианските книжовни и културни връзки”.
Монографията е структурирана в няколко глави, в които са разгледани произведенията отразяващи интереса на К. Величков към италианската литература. Авторката аналитично разглежда очерците му за италианските класици, включени във „Всеобща история на литературата”, сред които изтъква очеркът за Данте, както и очерците му за Петрарка и Тасо.
Бонева се спира подробно на италианката част от творчеството на писателя - неговите „Писма от Рим” и техния хетерогенен жанров характер. Срещат се лирически отклонения, характерни за прозата на един поет, сравнения между художествените особености на гениални творци като Микеланджело и Рафаело. Величков поставя основите на сравнителния изкуствоведски анализ в нашата следосвобожденска култура.
Разгледани са други аспекти от връзката на К. Величков с италианската литература. За написването на мемоарната повест „В тъмница”, творчески подтик той получава от „Темниците ми” на италианския писател Силвио Пелико.
Авторката подлага на обстоен анализ и преводите на К. Величков от италиански език. От превода на „Ад” на Данте тя е избрала пет характерологични глави. Посочено е дълбокото познаване от преводача Величков епохата на Данте и неговия специфичен стил.
Изтъква най-характерното за Величковия превод на „Ад” - стремежа към естетическа, а не буквална адекватност спрямо оригинала. Направено е сравнение и с превода на Кирил Христов.
В края на монографията Бонева обобщава своите задълбочени анализи и наблюдения, подчертава връзката на К. Величков с италианската литература и култура, неговото творческо своеобразие и индивидуалност.
Авторката е посочила в библиографията си огромен списък от български, руски и в оригинал италиански литературни източници, които е ползвала при написването на книгата.
Напълно споделям думите на литературната изследователка: „Незаслужена е забравата на Константин Величков, на това, което е оставил като поет, писател, литературен критик, публицист, преводач, художник , като ренесансова фигура в началото на миналия век, в началото на много културни начала, за да сме част от европейското битие като култура и духовна енергия”.
Книгата „Непознатият Константин Величков” съдържа литературни, философски, естетически и нравствени размисли. Необременена от академична терминология, тя се отличава с есеистичност на изложението, образност и емоционалност на изказа, и това е едно от големите й достойнства. Каква по-голяма художествена интерпретация на творчеството на Величков.
Надежда Бонева отправя към нас съвременниците и своето послание: „В епоха на безвремие, загубена памет и загубени духовни ценности, имаме нужда от държавни и културни дейци като Константин Величков”.
Книгата събужда у нас както чувството за национална идентичност, така и стремежа ни за приобщаване към литературните ценности на другите европейски народи, без които няма да бъдем и добри европейци - единни в своето различие.
Вдъхновено написаната монография „Непознатият Константин Величков” от специалиста - литературовед Надежда Бонева ни доближава максимално до истината и книжовното дело на писателя.
Книгата е един панорамен синтез на творческия път на Величков, на неговото значимо литературно творчество, отредило му достойно място в българската следосвобожденска литература.
——————————
Надежда Бонева. „Непознатият Константин Величков”, ИПК „Екобелан” - Асеновград, 2017 г.