Мюмюн Тахир

На снимката: Орлин Загоров

Животът на Орлин Загоров е противоречив, но богат, поучителен и полезен. Противоречиви са и оценките на неговата личност и творчество, но книгите му са получавали високо признание не само у нас, а и в чужбина.

Орлин Загоров притежава гъвкав и продуктивен ум, способен да превърне всяка мисловна структура в „смислова матрьошка”, чиито пластове водят до скритата енергия на една богата и самозараждаща се духовна сила.

Той владее магията на словото и умението да превръща думите в кристал, в който светлината се пречупва в причудливи смислови нюанси, за да отрази тайните на духовното прозрение. При него това е стил не само на писане, а и на мислене.

Макар да е индивидуалност с ярки и устойчиви черти, духовният му портрет трудно се поддава на скициране. Той е човек със сложна духовна матрица; личност, която носи в своето съзнание образа на съкровеното и призванието; дух, широко отворен към света и в същото време дистанциращо вглъбен в себе си; усъвършенстван майстор на словото, завладяващ с откровеността си и същевременно постоянно отдалечаващ се; понякога е загадъчно мълчалив, често с търсеща общуване усмивка; със силно изразено продуктивно мислене, способно на изненадващи проблясъци и на необичайни обобщения; с малко на брой приятели, но фанатично верен на своята привързаност и всеотдайност; винаги ясен в посланията и прозрачен в намеренията си, той излъчва окуражаваща енергия. С него никога не е скучно!

Широката амплитуда на творческата му биография - от поезията до метафизиката, от тънкия лиризъм до строгата рефлексия, от импозантната метафоричност до респектиращия афоризъм - му дава възможност да показва завидното си умение да използва скритата енергия на словото, както талантливият художник изкусно използва вътрешната хармония на багрите.

Орлин Загоров го познавам от най-ранна възраст. И двамата тръгнахме от село Дюлица и пътищата ни се сляха в София като журналисти и преподаватели във висши учебни заведения. Съдбата не винаги е била благосклонна към него. Познава болката от несправедливостта и причинени от някои добрали се по някакъв начин до властта морални вреди.

Възхищавал съм се от гордото му достойнство, което му позволява да посреща ударите на дребни душички с мъдро пренебрежение и снизхождение. Дори когато е обект на насилие от страна на определени властимащи, той не превръща страданието в религия на унижението, а остава верен на своя идеал за по-добър свят и превръща убежденията в съвест на разума. Защото вярва в непобедимостта на правдата.

И тогава той се придържа към собствената си максима: по-добре трън в очите на нечестивците, отколкото живот в сянката им. И побеждава. Той непоколебимо следва знаците на съдбата, за които получава прозрение още в юношеските си години.

Успява да се издигне над дребните неща и смело се хвърля в окото на бурята и водовъртежа на живота, знаейки, че го очакват тежки изпитания. Със своята доблест и несломимо достойнство респектира онези, които не го харесват, но възхищава приятелите си.

Малкото родопско село Дюлица, откъдето започва житейският ни път, за мен, както и за него остава обетована земя, която сънуваме даже когато се намираме в Сибир и Кавказ, в Рим и Париж, в Москва и Будапеща, в Берлин и Венеция.

Творчеството на Орлин Загоров обхваща редица проблемни области на философското познание - от онтологията на духа до философията на екологията и устойчивото развитие. Важно място в творчеството му заема проблемът за социалния прогрес, разглеждан в контекста на философията на историята.

От тази позиция той посочва драстичното разминаване между постъпателното движение напред чрез нови технически и технико-технологически постижения, от една страна, и от друга - степента на одухотвореност на човешката природа. Основният му извод е, че в условията на съвременната цивилизация до голяма степен човечеството функционира в противоречие със своето призвание.

Причината за това той търси в замяната на хуманизма като върховен критерий на прогреса - в смисъл на възходящо, исторически необходимо и морално оправдано развитие, с тясно егоцентричните интереси на едно незначително малцинство, което издига в култ печалбата и потребителския хедонизъм.

Потвърждава го с първите думи в началото на една от последните си книги „Съвестта на разума”, която се появи на бял свят през лятото на 2017 г., и на която имам честта да бъда редактор:

„Цивилизацията на постмодерното време е в дълбока криза. Първопричината за това не е в по-високата степен на развитие на културата и техниката сами по себе си, или в разликата между основните религии, а в престъпно неразумното използване и несправедливо разпределение на плодовете на културата и научно-техническия напредък. Кризата в края на ХХ и началото на ХХІ век е тотална и глобална”.

Когато се пише за Орлин Загоров, най-напред и непременно трябва да се разгледат и анализират понятията дух, духовност и бездуховност. Оригинални са неговите изследвания на тези основни категории на философията: духът и неговите превъплъщения, както и на свързаните с него схващания, превърнали се в арена на безкрайни спорове и сблъсъци през хилядолетията.

Защото успех и то значителен за него, представлява разкриването на същността и функционирането на човешкия дух, духовността и бездуховността.

Тези теми той започва да разработва в първото у нас самостоятелно изследване на категорията „дух” в книгата си „Духът”. Тази книга отбелязва нов етап в неговата творческа биография; тя е потвърждение, че авторът навлиза в лоното на своята философска възраст.

С нея се поставя началото на обемно и амбициозно изследване върху метафизиката на духа. Темата е доразвита в следващите му изследвания „Идеалът” (Величието на духа), „Душата” (Благородството на духа), „Култура. Цивилизация. Демокрация” (Силата на духа), както и в „Към философията на човека”, „Увод в културологията”, „За нова културна стратегия” и най-вече в „Духовната криза”, на която ще спра подробно по-нататък в този разказ.

В тези и много други свои публикации той разработва проблеми, подценявани или пренебрегвани от редица представители на модерната философия.

Вярвам, че в своята съвкупност тези изследвания ще бъдат начало на нов етап, на ново направление и първоначален тласък за трансформация на философските изследвания и важна предпоставка за преодоляване на кризата, в която изпадна българската философия в края на ХХ век.

Трябва да припомня, че философията винаги е страдала от една обща болест - прекалено много се е занимавала със себе си, а всъщност нейната мисия е да помага на хората да осмислят битието и съществуването си; казано простичко - търсене на отговор на въпросите как става това и това в живота, защо става именно така, а не по друг начин…

Същността на философията е човека, темата за смисъла на неговия живот, за основанията на съществуващия свят, за човешките ценности и цели, доброто, красотата, истината, свободата…

Безспорен интерес към темата за духа Орлин Загоров проявява от младежките си възраст.

„Още в студентските си години, казва той, почувствах липса на адекватна концепция за духа в Марксовото учение. Поради това често съм се изкушавал от нея. Дълго време се надявах да се появят стойностни изследвания в тази област. Същевременно ми беше ясно, че с проблема за духа спекулират множество философски и религиозни учения.”

Затова в много от изследванията си той засяга редица аспекти на проблема за духа и духовността.

Неговите разбирания за духа са основани не на обективноидеалистическите възгледи на Г. Хегел, според когото духът е субстанция, първично начало, демиург на материята, нито пък на езотеричните и други „тайни учения”, които признават съществуването на някакъв отделен, обособен в себе си свят, успоредно функциониращ с материалния свят, в който действат различни закони.

Той разглежда духа като форма на човешкото битие, като проява на човешката същност и поради това го определя като единство на съзнание, самосъзнание и разум. Духът е материя, която е достигнала онази степен, характеризираща се като сапиенизация, самопознание и самоутвърждаване. Чрез своите творения човек придава смисъл на Вселената и осигурява собственото си безсмъртие.

За Орлин Загоров духът е единство на съзнание, самосъзнание и разум; творческо начало на човешката природа; творчески разум; силата, която се изразява в способността на човека да преобразува, да видоизменя, да твори, да създава нови форми на битието, да придава смисъл на Вселената. Само при човека съзнанието става дух; това превръща човека в духовно същество.

Орлин Загоров живее с несломимия дух на оптимистичните терзания като постоянен бунт срещу разноцветните, но еднакво разрушителни за духовното единение на нацията пристъпи на противопоставянето, превърнали се в част от делника ни и заживяхме с присъствието им.

С такова чувство живее и всеки носител на здравомислещ разум в Родината ни вече три десетилетия. Обладани сме от духа на разединението и отрицанието. Някак като че ли забравихме, че мечтателният ентусиазъм, който беше двигател на промените, беше насочен именно срещу обществената ерозия, срещу насажданата межда на различията, срещу разграждането на личността.