Нина Дюлгерова

Истинско удовлетворение изпитва човек, когато се запознава с нестандартни идеи. А когато видиш някоя от тях реализирана, това чувство се увеличава стократно.
Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с непознат за мене човек от Българския Северозапад, носител на такава нестандартна идея. Сериозно житейско предизвикателство е желанието на Юлий Йорданов да представи духовния живот на неговия край в един преломен за държавата ни момент – прехода между две епохи и между два века.
След като се запознах с неговата книга “Дарове на дарбата”, с това четверокнижие, в паметта ми се яви един писмен документ от миналото, създаден също на прехода от една епоха в друга. В края на ХIV век (малко преди падането ни под турско иго) цар Иван Александър заповядва на хронистите в България да съставят евангелие за неговото управление. То е обстойно описание на неговото време, онагледено с богат илюстративен материал. Но вместо едно, излизат четири евангелия. Това Четвероевангелие днес се съхранява в Лондон и е достойно доказателство и гордост за българския дух и култура.
Подобно на Лондонското четвероевангелие Юлий Йорданов написва четверокнижие за развитието на културния живот в Българския Северозапад, респективно в област Монтана, на прехода между двадесетия и двадесет и първия век. Трудът съдържа книга за литературата, книга за театъра, книга за музиката и книга за изобразителното изкуство. По същество това е литературна, театрална, изкуствоведческа и музикална критика. Чрез нея се разкрива творчеството на дейци на културата, родени и израсли в този край и такива, които са работили за неговия духовен разцвет.
Всъщност авторът осъществява сложната задача да изследва развитието на тези четири вида изкуство в техния своеобразен интелектуален център. Далеч от столицата, където възможностите са по-големи, но и препятствията са много повече, Юлий Йорданов успява да преодолее и кризата на българската духовност, която през този период е в пълна сила.
Именно през този период се проявява и умението на автора да катализира естетическите критерии на обществото в географския северен ъгъл на България. За този процес безспорно се изисква широка не само обща, но и специализирана култура, което Йорданов притежава и което доказва в “Дарове на дарбата”.
Тази книга е своеобразно продължение на създадените от него досегашни трудове. Логично е неговите “Северозападната литературна нива”, “Опуси за талантливостта” и “Чудотворството, наречено изкуство” да имат своето естествено продължение, подчинено на патриотичната и полезна цел на автора да изследва изкуството, развивано в Българския Северозапад. В него със средствата на литературната критика, есето на изкуствоведа и динамичното интервю Юлий Йорданов ни среща с творци – негови земляци, като Йордан Радичков, Анастас Стоянов, проф. Тодор Боров, Яна Язова, проф. Иво Калчев, проф. Георги Петков и редица други, оставили своята неповторима диря в националната ни култура. Има информация и за постановки на драматичния театър “Драгомир Асенов” и за различните художествени състави на Монтана. Професионалното око на критика е надникнало и в творчеството на създатели от различни поколения, вградили своите “тухли” в грандиозния темел на българската културна идентичност. Той запознава широката аудитория и с представителите на новата генерация като писателя Мартен Калеев, художниците Теодоси Антонов и Николай Пенков, оперната певица Цветана Илиева, нейната ученичка Ива Емилова, хореографите Малин Малионов и Стоян Стоянов, режисьорът Георги Стоилов, актьорите Любомир Бояджиев и Елен Колева, които продължават достойно делото на своите предшественици от Северозападна България.
Четверокнижието оставя усещането за една мащабна мозайка, разкриваща сложните, взаимнообвързани, но и изпълнени с висока духовност и саможертва, процеси в културния живот на Монтанския край. Без съмнение то представя неговия автор като достоен наследник на летописците от времето на Иван Александър, който дарява съвременниците и следващите поколения с ценната информация за българската култура през трудния период на прехода, когато съхраняването на духовността изискваше сили и самоотверженост.
Това засилва моята убеденост, че четверокнижието е “Достойно есть”, чрез което хората на Българския Северозапад дават своя скъпоценен дар в съкровищницата на националната ни памет.

Варна
27 април 2008 година