Панчо Недев

„ГАЛЕРИЯ”, Донка Колева, сатирични миниатюри, Издателство „График” - Варна, 2017 г. редактор Панчо Недев. - Предговор

Сложих това малко провокативно заглавие на редакторската си бележка, за да изразя някои съпътстващи мисли, тъй като това е и моя тема. Всъщност има ли „стари” и „ „нови” „нашенци”? В историко-географски смисъл - да, има, „запечатани” в книги, фотоси и художествени платна.

Но като духовна същност - мисля, че не. Защото от времето на Л. Каравелов, Ив. Вазов, Ил. Бешков, Чудомир и мн. др. български класици, нашенецът, като литературен типаж, си е типичен българин. С всички достойнства и кусури в скалата на човешките и християнските ценности.

А може ли да се каже, че този образ е матрица, образец за новото поколение пишещи братя? Не, разбира се. Защото всяка обществена система, всеки творец по своему възкресява, осъвременява, мултиплицира образа на нашенеца в зависимост от новите обществено-политически и социални дадености и най-вече от личното си отношение към темата. Мисля, че точно в това е приносът и достойнството на тази непретенциозна книга.

Във втората си прозаична изява Донка Колева ни поднася еволюционното развитие на познатия образ на нашенеца от литературата в друг географски регион - Провадийският Сърт.

И то не със сложни фабули, лирични отклонения, скучни размисли, а с удивителна простота и пестеливост на езика на миниатюрата.

Тя до такава степен е свила, „изстискала” сюжетите си, че се е получил „литературен екстракт”, по който всеки друг даровит творец може да напише дори малка повест.

„Простотата” в случая означава автентичен, говорен народен език, дозирано използване на диалекта; леко, приятно, разбираемо четене; деликатно поднесени поуки и послания към читателя с точни, многозначителни акценти.

След прочита на книгата остава усещането, че авторката ни е поднесла не толкова някакво изящно, модерно, литературно четиво, а словесни фрагменти от развитието на нашата народопсихология.

Заех се с необичайно старание не само да редактирам, но и с литературната обработка на някои текстове (с разрешението на автора!), защото бях убеден, че съм попаднал на шепа златоносен пясък, отронен от вековните провадийски скали. Ако и в следващите си книги Донка Колева съумее да „разработи” това находище със своя творчески заряд, нейните Съртовски „нашенци” могат да оставят трайни следи в най-новата ни литература.

Другото достойнство на тази книга е дръзновението, с което тя мълком хвърля ръкавицата в краката на новите аристократи, вдъхновители и ценители на супер модернизма в изкуството и културата, предназначена за тесен кръг ТОП-интелектуалци.

Думата ми е за банално прехвалените касови книги със съмнителна литературна и възпитателно-познавателна стойност, с усложнена до крайности, самоцелна структура и „философска” основа, трудни за четене и осмисляне от обикновения читател.

Тези книги, хвалени и награждавани, като че ли са предназначени повече да показват „висока” култура, интелект и познания на своите автори, отколкото да служат на практически, житейски цели.

За мен това са пръски от мощната Техно-литературна вълна, която се мъчи да наложи друг стил на писане, четене, възприятие и оценка с помощта на новите технологии. Мъчи се, но…напразно.

Защото добрата, земната, човешка „стара” литература има вековни корени и в нашата родна земя. Та дори да пресъхне или да се пререже някой корен - от друг корен филизи ще покарат.

И винаги ще се появяват на пазара, редом с прехвалените книги с тежки и лъскави корици, и такива книжки-филизи като „Галерия”. За да поддържат духа на добрата традиция, да не се губи тотално масовия читател; за да поддържат в тия бурни времена, крехкото пламъче на родолюбието и патриотизма.

И интереса към „бързото”, кратко четене, защото никой вече няма време и търпение за по-обемно четиво.